Кучка
- Автор: Уолш Хелън
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Розова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Кучка». Краткое содержание книги:
— Нали познаваш Джаки? — пита ме Лиъм, обгръща раменете ми с ръка и ме насочва към нея.
Разменяме си стеснителни усмивки и аз усещам как в гърлото ми засяда виновна бучка. Откакто срещнах Лиъм онази вечер в „Ливинг Рум“, често мисля за него. Глупави и безвредни фантазии, които всъщност нямат нищо общо със секс. Двамата просто се разхождаме по дока. Разговаряме. Флиртуваме. Опознаваме се.
— Здравей, как е при теб?
— Никак не е зле, мила, а при теб? — отговаря тя. — Завърши ли вече университета?
— Не — отвръщам тъжно, — последна година съм.
Когато погледнеш Джаки, веднага се сещаш за сучещи бебета, за увиснали гърди и за домашно приготвени вечери. Тя има меки и благи черти, а поведението й е непресторено състрадателно и асексуално. Искаш да я целуваш, не да я чукаш. Тя обаче не е позволила на майчинството да я подведе. Грижи се за фигурата си с безмилостна аеробика и с всякакви упражнения, а по поддържаната й с „Клиник“ кожа няма нито една бръчка или петънце. Освен това умее да извлича най-доброто от своя сърдечен и окаян съпруг. Сигурно ще се развесели, ако разбере, че съм си мислила за него.
За кратко време нощното небе си отдъхва и Тони се оживява, повдига се на пръсти и ме обсипва с дъжд от юмручни удари, които попадат съвсем близо до корема ми.
— Ей, я престани — скастря го Лиъм и го дръпва от мен. — Помниш ли какво си говорихме за това? Че за всичко си има време и място?
Усмихвам се. Тони издава напред брадичка и скръства ръце. Разрошвам косата му.
— Имаш страхотен ляв, Тони — казвам и очите ми срещат тези на Лиъм. Той задържа погледа ми за момент и аз се питам дали наистина ми харесва, или съм пияна и съм се поразмекнала. Юмрукът на Тони прекъсва магията, когато той се размърдва край мен, прикляква и пъргаво се извърта. Лиъм отчаяно поклаща глава.
— О‘Мали е ей там с новото си момче — казва той. — Голяма работа. Как се казваше? Хорнби. Сигурно си чела в „Ехо“ миналата седмица.
Сърцето ми леко се свива. Цялата тази работа с бокса вече не ме интересува толкова. Отначало ми харесваше, когато О‘Мали имаше зала на Гранби Стрийт. Тогава бяхме само десетина души, предимно приятели на Джейми и на Шон. След това той се премести в по-голяма зала в центъра на града и сложи огледала, различни уреди и сауна и мястото бързо се превърна в свърталище на бодигардове, на фалшиви гангстери и на шунди с мъжка физика. На Гранби бях единственото момиче, което означава, че трябваше да тренирам със спаринг-партньори момчета. Обичаха ме и ме глезеха. Обаче жените са злобни и безмилостни — те изобщо не обръщат внимание на отбраната или на работата с краката. Стъпят ли на ринга, интересува ги само да размажат носа на противника си по възможно най-бързия начин.
Войнствена поредица от гърмежи и трещене известява началото на основното представление за вечерта. Всички глави се обръщат към небето и нощта започва да пулсира в хиляди различни цветове. Следва взрив от аплодисменти и от пиянски възгласи. Студентите се хилят и крещят, прегръщат се и се усмихват като малоумни. Аз се затварям в себе си и навеждам глава силно назад, за да изпия и последните капки от кутийката си с бира. Пускам я на земята почти незабелязано и си паля цигара. Джейми бързо се появява с още една кутийка студена бира.
— Два пъти за един ден, а? — Казва той и дръпва металния пръстен на капака.
— А?
— Тъкмо видях твоя старец ей там, на опашката за напитки. С някакво момиче. Ето го!
Сочи към група хора от другата страна на огъня. Тресчица страх се забива под кожата ми. Татко. Знам си — това ще ме съсипе. Очите ми пробягват от лице на лице и се спират на него. Той неловко се извръща, сякаш не ме е видял, и вдига глава към един взрив от цветове от някакви далечни фойерверки. Само че изражението му го издава. Разкрит е. Преди да успея да го спра, Джейми хуква към него. Двамата се прегръщат по мъжки и се смеят на нещо. Джейми се извръща и сочи към мен. Татко се привежда и заслонява очите си с ръка, все едно се опитва да ме види. Махва ми. Предварително знам какво ще се случи. Една усмихната и лъчезарна блондинка се приближава към татко и му подава хотдог. Целува го нежно по носа. По-млада е от мен. Татко нервно се почесва по тила и ми хвърля бърз поглед. Момичето е негова първокурсничка — висока, руса и толкова жалко доволна, че е тук, с него. Преструва се, че е по детински, по момичешки развълнувана от фойерверките. Привежда рамене и превзето се усмихва на Джейми. Иска ми се да й фрасна един във физиономията. Няма нищо странно в това преподаватели да излизат със студенти. Джон Фени води своя курс по „Изследвания на пола“ на щури купони в Амстердам, обаче татко винаги е бил против такива неща.