Кучка
- Автор: Уолш Хелън
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Розова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Кучка». Краткое содержание книги:
— Просто не е професионално — казва той. — Как можеш да вземеш обективно решение за нечия курсова работа, ако познаваш студента интимно? Студентите може и да те харесат повече, ако те видят пиян, обаче със сигурност ще те уважават по-малко.
Татко неловко мърда. Джейми се опитва да ги доведе и двамата, обаче татко поклаща глава и почуква по часовника си. Махва ми отново и след това изчезва в тълпата. Момичето ме поглежда с онзи поглед и го последва като пале. Иде ми да я захапя по лицето.
Джейми се връща и се усмихва извинително.
— Поканих ги да дойдат, обаче той каза, че закъснявали за нещо. Според мен беше ужасно смутен.
— Татко е трениран. Знае, че не бива да ми навира студентките си в носа.
— Да, обаче ти би направила изключение за това птиченце, нали?
Дори тогава не бях подготвена за болезненото ужилване и горчивата ревност, която предизвикаха у мен тези думи. Птиченцето му. Моят татко.
Когато се връщаме у Шон, пред тоалетната настава страхотна блъсканица. Джейми и Шон настояват за трети път днес да извършат свещеното си измиване, а Мали и Кев протестират на висок глас против спалнята на Шон, защото там огледалата ужасно изкривявали отражението. Били е решил, че не харесва обувките си, и си тръгна обратно пеша, за да си вземе любимите „Патрик Кокс“. Аз се преобличам в кухнята. Никога не се чувствам удобно в рокля — прави ме женствена и уязвима. Съжалявам за избора си, но съм прекалено замаяна, за да изпадам в гневни изблици. Използвам кухненския прозорец като огледало и се обличам така, все едно ме следи скрита камера — свалям дрехите си една по една изкусително и известно време се мотая гола, преди да навлека роклята. Слагам си дебела черна очна линия и сиви сенки и намазвам устните си с два пласта червено червило. Обувам обувките си, прокарвам ръка през косата си и се разхождам из кухнята с нацупени устни, с разлюлени бедра и с отметната назад коса. Отварям хладилника, поредната претенциозна измишльотина на „Смег“ и вадя нова бутилка шампанско. Здравата си смуквам, оригвам се яко и показвам на скритата камера среден пръст. Запушвам бутилката с навита кухненска хартия и я поставям изправена обратно в хладилника. Когато се връщам във всекидневната, всички са се преоблекли, а Кев разпределя някакво бяло вещество с неистова сериозност. Във въздуха се сблъскват различни ухания на афтършейв. Джейми и Мали подсвирват едновременно. Кев спира и вдига поглед. Очите му пробягват прелъстително по тялото ми, после отново се заема с дрогата. Удостоявам ги с палава бърза усмивка и сядам до Джейми, който е облечен със сиво лъскаво поло. Изглежда спретнат и красив. Кев и Мали изглеждат отвратително. Кев е облечен с черен пуловер „Лакоста“ с четири номера по-голям, за да може деколтето да разголва кльощавата му бяла шия. Макар облеклото на Мали да е изискано и добре подбрано, той изглежда така, все едно бавно се разлага. Лицето му е лъснало от нервна жълтеникава пот. Все едно черният му дроб се разкапва и трови цялото му тяло отвътре. Двамата са по-скоро приятели на Шон, отколкото на Джейми. Историческите обстоятелства би трябвало просто да ги разделят, обаче Шон не може да устои на символичното им приятелство. Той ги снабдява с безплатна кока и ги вкарва гратис в клубовете си, а те го считат за полубожество, като правят истински чудеса от подлизурски подвизи. Действа.
Шон влиза във всекидневната. Горните няколко копчета на ризата му са разкопчани и отдолу се показва златист мъх. Поглежда към мен, за да види реакцията ми. Очите му са дръзки, похотливи и немигащи. Прогарят въздуха помежду ни. Аз отвръщам безразлично на погледа му и той малко клюмва. Вади банкнота от джоба си, навива я сръчно и без усилие и я подава на Мали, който смърка толкова, колкото може да побере дясната му ноздра. След това е ред на Кев, а после на Джейми, който сумти с прекален ентусиазъм. Подава ми свитата на руло банкнота, но аз отказвам и си вадя собствен инструмент — навит пропуск за салона на Шон.
Коката ме удря веднага. Не толкова ме раздрусва, колкото прогонва въздействието на алкохола. Вече се чувствам общителна и великодушна, особено към Шон. Казвам му, че ризата му е страхотна. Той накланя брадичка към гърдите си, след това ме осведомява сдържано, че е „Дона Карън“ и че има точно същата тъмносиня. Пита ме дали тъмносинята би била по-подходяща. Смръщвам лице към него, все едно се опитвам да реша, и след това се усмихвам утвърдително. Той сваля ризата, захвърля я на облегалката на един стол и изчезва в спалнята.