Кучка
- Автор: Уолш Хелън
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Розова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Кучка». Краткое содержание книги:
— Мамка му, Мили. Бива си те!
— Всички ми го казват.
Той запушва бутилката, вади една кожена кесийка и се настанява срещу мен. Решавам да го полаская малко.
— Е? Колко ти струва всичко? Или пък просто някаква обнадеждена твоя служителка го е спечелила за теб?
Усмивка подръпва ъгълчетата на устата му и я разтваря широко.
— Тук няма нищо ново, момиче. Просто смених светлината и поразместих мебелите.
— Е, това със сигурност го нямаше последния път — кимвам към грозна абаносова скулптура на безполово дете.
— А, това приятелче ли? Даде ми го един приятел художник в Лондон. Какво ще кажеш?
— Гадно. Евтино. Вулгарно.
— Здравата ще пострадаш.
Изплезвам му се.
— Защо изобщо се занасяш с някакви скулптори, Шон Флин?
— Просто ми е приятел. Запознахме се в „Хоум“. Готин тип.
— Така изглежда.
— Пиеро и оня тип…
— Пиеро ли?
— Каза ми, че скулптурата има скрит смисъл.
— Ами? — възкликвам аз и потискам усмивката си.
— Ами да… оставил го е без атрибути и така човек просто не може да реши.
Той се отпуска предизвикателно назад и очаква да го нападна.
— Извинявай, обаче какво не може да реши?
— Ами нали разбираш… — изчервява се той. — Оставил го е без онази му работа, за да може човек сам да го напълни със съдържание в зависимост от това как се чувства. Аз например понякога го наричам Джими, а понякога — Шели.
— Точно така — ококорвам се подигравателно. — Това е адски умно. Истински постмодернизъм.
Той е поласкан. Направо полудявам при мисълта как някакъв тъп скулптор е замътил главата на гангстера Шон, обаче неведоми са пътищата Господни.
— Нали?
— Да, не само защото подсилва усещането за автономия на зрителя, но и понеже артефактът така или иначе трансцендира отвъд границите на пола. Той не се поддава на категоризация, избягва модернистичния начин на мислене, не си ли съгласен?
— О, да. Точно така. Абсолютно.
Измерва с враждебен поглед андрогенното си приятелче. Седим мълчаливо няколко секунди, след това го избавям от мъчението, като сменям темата. Пиеро, моля ви се!
— Как върви бизнесът?
— Супер — казва той и отново възвръща обичайното си самоуверено поведение. — Честно казано, не ми стига времето. С този нов суши бар направо се скапвам от бачкане. Казах ли ти, че отворих още един салон в Смитдаун?
— Където ще работи Ан Мари?
Думите се изплъзват от устата ми, преди да успея да се спра. Усмивката изчезва от лицето му и за един кратък миг изпитвам същия страх, който изпитва животно в лапите на хищник — обаче след това той отново се ухилва по-широко и по-нахално и започва да ми говори съвсем небрежно:
— Кой ти каза?
— Не си спомням — изстрелвам. — Просто чух, че тя ще се грижи за мястото.
— Ще се грижи ли?
— Ще го управлява. Чух, че щяла да става управителка.
— Ан Мари?
Шон отново се ухилва нагло и широко и поклаща глава развеселено и невярващо. Става и изчезва в кухнята, а аз изпивам шампанското на един дъх, за да престана да усещам напрежението, което създадох в стаята.
Били ми каза. Видяхме се след лекциите ми и отидохме в „Дим Сим“. Той цял ден се беше влачил из града и здравата се беше наквасил. Били изобщо не може да пази тайна, а пък когато във вените му са се излели две бурета бира, изобщо не успява да си държи езика зад зъбите. Трябваше да се разтовари. Когато онази вечер влязох в „Мандарин“, той беше точно като дете, което умира да иде в тоалетната. Едва успя да ме изчака да седна и да си поръчам един „Дзин Дао“.
— Не издържам повече — каза той и насочи вилицата си към мен. — Никога няма да се сетиш какво разбрах преди малко…
Огледа се крадешком и ме осведоми със затворнически шепот, че бъдещата му снаха не само си пада по коката, ами е влязла и в списъка на братята Флин, на които ще помага да управляват империята си. Били не я харесва много — казва, че донякъде я уважава, задето е толкова безапелационно амбициозна. Само че не искал никой да прави Джейми на глупак, още по-малко пък бъдещата му съпруга. Сигурен бил, че Джейми не знае нищичко за намеренията й, затова щял просто да му каже. За свое учудване го разубедих — не защото ми пука за Ан Мари, а защото знам как се разпространяват слуховете в този град. Продавач на сладолед може да се превърне в наркобарон само за един следобед, затова казах на Били, че ще съсипе брат си и че е най-добре първо да се убеди, че е истина.