Кучка

Свличам се на пода и седя в тъмното, заслушана в тиктакането на часовника в коридора и в бълбукането на радиаторите, които котелът неохотно разбужда. Влажен полъх се промъква безшумно през коридора и намира всяка пукнатина и скърцаща пролука. Седя още известно време, достатъчно дълго, за да почувствам как мракът омеква и се раздува с покачването на температурата. Достатъчно дълго, за да чуя как часовникът удря шест. После се изправям и вземам слушалката. Набирам номера му, обаче прекъсвам разговора, преди да чуя звъненето. Правя го още три пъти, но на четвъртия си поемам дълбоко въздух и го оставям да звъни.

— Татко?

— Да?

— По кое време каза, че ще ме вземеш?

— Към седем, но май ще е към седем и половина.

— Добре.

— Това ли е?

— Да.

— Ще се видим по-късно тогава.

— Не, чакай — избъбрям. — Тааатко?

— Дааа?

— Нали знаеш, за тази вечер…

— Дааа?

— Ще се разочароваш ли, ако пропусна?

— Аххх. Това вече е друга работа. Досетих се, че сигурно си се уговорила нещо с приятелите си. Просто постъпих егоистично.

— Не, не е така — казвам аз, внезапно размекната от чувство за вина. — Просто съм малко притеснена заради работата си и съм малко поизостанала с есетата си, тъй че…

— Не казвай нищо повече. Ако не се видим по-късно вечерта, ела да ме вземеш утре за обяд, става ли?

— Да, обаче, татко, да знаеш, че гърдите ти свирят.

— Знам.

— Прекаляваш с цигарите.

— А ти с алкохола.

— Обичам те!

— Обожавам те!

Вземам си душ, навличам любимите си джинси „Дизел“, слагам един пуловер на татко, сресвам си косата, нахлупвам вълнената шапка на татко с пискюла, после си слагам крем, леко се гримирам и се пръскам с един от многото унисекс парфюми, които ползваме и двамата. Избирам си дрехи за по-късно — черна рокля без презрамки, чифт ниски обувки „Мию Мию“ и едно изкуствено кожено палто, което купих на втора ръка. Пъхам всичко в найлонова торба от „Макс и Спенсър“ и потеглям с пружинираща стъпка. Дръпвам шапката над ушите си и пъхвам ръце в джобовете си. Всичко е тип-топ.