Вампирите и градът

— Как се сваля тази рокля? Има ли цип на гърба?

Тя се изправи рязко, забравила за обувките си.

— Моля?

— Трябва да свалиш роклята си, за да плуваш.

— Няма да плувам с теб. Водата е прекалено студена.

— Ооо… в такъв случай… — Той сложи ръце на скосения край на басейна. Мускулите на ръцете и раменете му се опънаха щом той се изтласка от водата.

Дарси отстъпи назад и ахна от изненада.

Адам се изправи бавно. Водата блестеше по загорялата му кожа. Вадички се стичаха по тялото му, търсещи най-бързия път по добре оформените му гръдни и коремни мускули. Косъмчетата по гърдите му лежаха прилепнали и мокри. Изглеждаха тъмнокафяви като косата му. Водата и тъмнината се бяха съюзили, за да изглежда златен, като бог на слънцето. Тази вечер той изглеждаше по-опасен от всякога за спокойствието й.

— Ще намерим нещо по-топло. — Той се запъти към джакузито.

Останала без думи, Дарси наблюдаваше как Адам я подминава. Памучният му бански, подобен на боксерки, никога не би бил определен като секси, но мократа материя прилепваше към тялото му. Щом той мина покрай нея, тя видя точно колко ниско на тесните му бедра стоеше банският. Материята обхващаше задника му, очертавайки ясно всяко кълбо и мускулите, които се открояваха при всяка негова стъпка.

Коланът бе толкова ниско, че тя можеше да види двете трапчинки под кръста му. О, господи, това правеше общия брой на трапчинките равен на четири. И я караше да иска да прегледа всеки сантиметър от него за още.

Той влезе в джакузито и натисна един бутон на контролното табло. С бръмчащ звук, водата започна да се върти. Той й се усмихна, докато сядаше.

— Усещането е страхотно.

Над водата се издигна пара, обещавайки топлина и удобство… и край на студа, който я измъчваше четири дълги години.

— Хайде, Дарси — тихо каза Адам.

О, господи, той бе самият дявол. Знаеше точно как да я изкуши и измъчва едновременно. Тя се приближи бавно.

— Ако аз бях в журито на това състезание, ти със сигурност щеше да си победителят. Но аз не съм, така че си губиш времето.

— Въобще не ми пука за състезанието. И времето, прекарано с теб, никога не може да е изгубено. Ела и ще ти покажа.

Тя изсумтя.

— О, добър си. Но няма причина за това. — Само болка, задето иска нещо, което не може да има.

— Няма причина? — Той се намръщи. — Какво ще кажеш за приятелство?

Тя се разсмя.

— Ти искаш да сме просто приятели? Чувала съм го и преди.

Той се ухили.

— И аз. Но наистина го мисля, Дарси. Не се ли нуждаеш от някой, с когото да си говориш?

Как можеше да сподели с един смъртен, че живее сред вампири?

— Съжалявам — обърна се тя, за да си тръгне.

— Чакай. — Той се метна през ваната, предизвиквайки вълна, която преля през ръба и заля краката й с топлина. — Трябва да ти кажа нещо. За онази гривна, която се налага да нося.