Вампирите и градът

— Добре. — Тя обви ръце около себе си и задържа брадичката си надолу.

Остин излезе от водата и се запъти към градинския стол, на който бе оставил кърпата. Държеше лицето си настрани от светлините на хеликоптера, докато бързаше обратно към джакузито. Разпъна кърпата, за да прикрие Дарси и когато тя излезе от водата, я обви около нея. Хеликоптерът вече бе достатъчно близо, за да предизвика силен вятър, който дърпаше кърпата и я караше да трепери. Тя обви раменете си и наведе глава.

— Дръж се за мен. — Той взе сакото й от стола и го наметна върху главата й. Намери сутиена и обувките й и й ги подаде. След това улови роклята й от басейна.

А хеликоптерът продължаваше да обикаля над тях. Лъч светлина следваше всеки ход на Остин. Той подаде на Дарси мократа й рокля и видя паниката, изписана на лицето й.

— Не ги оставяй да ти въздействат — извика й той над грохота на въртящите се перки. — Те не знаят коя си. Къде са отседнали другите дами?

— На етажа за персонала, три етажа по-долу.

Той хвърли поглед към източното стълбище.

— Добре. Ще отидем там. Всички ще си помислят, че си една от съдиите. После може да се върнеш в къщата при басейна.

— Добре — съгласи се тя и той я поведе към стълбите. Светлината от хеликоптера ги проследи. Остин погледна надолу. Заради светлината зад него тялото му хвърляше дълга сянка върху цимента.

Той се закова на място. Дарси спря.

— Какво не е наред?

Той стоеше там, без да може да отговори. Всичкият въздух излезе от дробовете му. Кръвта се оттегли от главата му. Земята се разклати и той залитна настрани.

— Добре ли си? — Тя се протегна да докосне ръката му.

Остин се отдръпна назад. Не, това не можеше да е истина. Той отново погледна към земята. Сянката му бе там, сама, надсмивайки му се, че е бил толкова сляп. Такъв глупак.

— Адам?

Тя изглеждаше толкова притеснена. По дяволите, защо се тревожеше за него? Тя бе тази с проблема. Дарси Нюхарт нямаше сянка. Мамка му, тя бе мъртва.

— Добре ли си? — извика тя над шума.

Той преглътна трудно.

— Тръгвай без мен. Аз… аз ще се убедя, че не сме оставили следи след себе си. — Или доказателства, че е бил там, сближавайки се с врага.

— Добре. — Тя се затича към стълбището и влезе вътре.

Вратата се затвори с трясък, а той стоеше там и се взираше в нея, докато проклетият хеликоптер кръжеше над главата му. Стомахът му се разбунтува. Света некрофилия. Той се бе натискал с мъртва жена.

Бавно осъзна, че хеликоптерът се отдалечаваше. Огледа района около басейна и забеляза чехлите си до градинския стол. Сграбчи ги и прекоси покрива. Полупълната луна го освети и сякаш му се подиграваше със зловещата истина. Дарси бе създание на нощта.

— Не! — Захвърли единия си чехъл към луната, който прелетя през стената и изчезна. Остин се затича и хвърли и другия след него. — Не, по дяволите!