Вампирите и градът
- Автор: Спаркс Керрелин
- Серия: Рискована любов #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитрия Иванова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Вампирите и градът». Краткое содержание книги:
Последва тишина. Участниците размениха погледи. Остин реши, че това трябва да е рекламна пауза за вампирската фюжън кухня.
— Добре дошли отново — усмихна се Грегори към близката камера. — Време е да разберем, кои са петимата мъже, които ще си тръгнат към дома тази вечер. Те са… — Вампирът направи пауза за по-драматичен ефект. — Тадайоши, Дерек, Харша, Фердинанд и Сет. Господа, трябва да напуснете. Лимузините ви чакат отвън. А що се отнася до останалите, багажът ви ще пристигне съвсем скоро. Двамата с Маги ще ви покажем стаите ви. Поздравления и добре дошли.
Щом Остин се здрависа със Сет, усети облекчение, че в пентхауса ще има един смъртен по-малко, нуждаещ се от защита. Той погледна към фоайето и видя, че петте вампирки от журито са изчезнали. Също и Дарси, и операторът. Проклятие, това ли беше? Явно бяха приключили за тази вечер.
Шофьорите на лимузините донесоха всичкия багаж във фоайето и мъжете се отправиха по стълбите, за да го вземат. Петимата елиминирани тази вечер тръгнаха с шофьорите.
Маги придружи Остин и още петима други участника до източното крило на пентхауса. Показа им кухнята, фитнес залата, сауната.
— От този край има три спални. Ще трябва да споделяте стаите. — Тя погледна към папката, която носеше. — Реджиналд и Пиер са в едната стая, Гарт и Джордж в другата и Никълъс и Адам в последната.
Остин погледна към Гарет облекчено. Слава богу, нямаше да се наложи да делят стая с някой вампир.
— Къде е офисът на режисьора? — попита Остин.
Дарси е в къщата до басейна. — Маги го погледна любопитно. — Защо? Някакъв проблем ли има?
— Не, въобще няма. — Той изруга наум, докато влачеше чантата си по стълбите към втория етаж. Къщата до басейна? Кой, по дяволите, използва къща до басейн, като свой офис? Той бе поставил камера в библиотеката, очаквайки, че офисът й ще бъде там. Не бе поставил никакви проклети камери в къщата до басейна.
Маги показа първо стаята на Реджиналд и Пиер. След това поведе четиримата смъртни към техните стаи. Стаята на Остин беше до тази на Гарет.
— Кухнята е напълно заредена с напитки и храна — обясни Маги. — Един доставчик ще ви носи топла храна всеки ден. Поради съображения за сигурност, моля, не влизайте в други стаи. Може да напускате сградата стига да се връщате навреме за шоуто всяка вечер. Тъй като ще записваме през нощта, препоръчваме на всички участници да спят през деня.
Остин потисна смеха си. Точно така, някои от участниците бяха мъртви през деня.
— Ще започнем да записваме утре вечер в осем часа в библиотеката. Лека нощ. — След една последна усмивка, Маги си тръгна.
Мъжете прибраха багажа си в стаите. Остин вдигна куфара си върху леглото и извади лаптопа си. Хвърли поглед към Никълъс.
— Надявам се, че не възразяваш да използвам бюрото.
— Не, няма проблем. — Никълъс също постави чантата си върху леглото. — Умирам от глад. Искаш ли да проверим кухнята?
— Съжалявам, имам малко работа. Но не ме оставяй да ти преча. — Остин постави лаптопа си върху бюрото.
— Ще се видим после. — Никълъс се запъти към вратата.
Уф. Най-после сам. Остин вкара кода на скритите камери, който бе инсталирал. Забеляза група мъже в западното крило на пентхауса. Грегори показваше стаите на останалите участници. Вероятно те всички бяха вампири. Грегори си тръгна и се запъти към главното стълбище. Накъде отиваше? Да види Дарси?
Остин почувства внезапна и неприятна болка, която разпозна като ревност. И това, че Дарси бе разположила щаба си в проклетата къща при басейна, където нямаше камера, не помагаше. Дали щеше да спи там?
Той смени изгледа с този на фоайето. Грегори достигна края на стълбите и се отправи към стаята с портретите. Остин смени на нея. По дяволите. Дарси бе там. Зловещият Грегори бе сам с нея.
Дарси сваляше портрет от стената, вероятно един от елиминираните тази вечер. Занесе портрета до далечния край на стаята и го постави на пода, подпрян на стената. Тя се изправи рязко, завъртайки се към вратата.
— Грегори! — Дарси се затича през стаята. Прегърна го и го целуна по бузата. — Беше страхотен!
Той бе отрепка. Остин наблюдаваше къде върху Дарси ще постави ръцете си вампирът. Леко докосване на раменете. Остин реши засега да остави дървените колове в багажа си.
— Благодаря. Беше забавно. — Грегори погледна към портретите на стената. — Сваляш елиминиралите ли?