Вампирите и градът
- Автор: Спаркс Керрелин
- Серия: Рискована любов #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитрия Иванова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Вампирите и градът». Краткое содержание книги:
— Не. — Той я погледна притеснено. — Мога да го усетя.
Тя се облегна назад.
— Искаш да кажеш, че си емпат?
— Да. — Той се приближи, докато гърдите му не се притиснаха в краката й. — Знаеш ли какво долавям от теб?
— Може би съмнение? — Тя го погледна скептично. — Или нека позная. Имаш внезапното усещане, че искам да спя с теб.
Той се ухили.
— Мислиш си, че това е част от плана ми за свалка?
Тя кимна.
— Но получаваш точка за оригиналност.
Той целуна лявото й коляно.
— Благодаря ти. Но сериозно имам усещането, че си затворена някъде, където не желаеш да бъдеш.
Тя застина. Мили боже, може би наистина бе емпат. Той я наблюдаваше внимателно.
— Вярно ли е, Дарси? Необходима ли ти е помощ?
Тя преглътна трудно.
— Аз… не. Добре съм.
— И няма нищо, което да искаш да ми кажеш?
Очите й се изпълниха със сълзи. Сега ли? Рицарят с блестяща броня дойде сега? Какъв жесток свят. Защо не го бе срещнала преди четири години? Той бе всичко, което тя желаеше. Всичко, от което се нуждаеше.
Адам се изправи пред нея. Топлата вода се стече от него по бедрата й. Дарси искаше да се разтопи заедно с него.
Той докосна раменете й.
— Нека ти помогна.
Тя се изправи. Бе около тридесет сантиметра по-висока, тъй като стоеше на седалката на джакузито. Погледна надолу към него и прокара пръсти през косата му.
— Адам, ти си всичко, за което съм мечтала, но е прекалено късно.
— Не. — Той я сграбчи за кръста и я дръпна от седалката. — Никога не е прекалено късно. — Адам потъна в топлата, бълбукаща вода, вземайки я със себе си.
Тогава и последната й съпротива се стопи.
Глава 12
Остин издърпа Дарси в скута си и покри лицето й с целувки, насочвайки ги все по-близо до устните й. Тя завъртя глава, за да го посрещне и топлината избухна между тях. Езиците им се сплетоха. Ръцете им се увиха в стегната прегръдка.
И все пак не бяха достатъчно близо. Той я повдигна леко и избута роклята й, за да може да възседне скута му. Прегръщаха се силно, така че гърдите й бяха притиснати към неговите. Можеше да долови учестеното й дишане, докато тя трепереше в ръцете му.
— Скъпа. — Той потърка нос във врата й. Толкова силно искаше тя да му се довери, но по някакъв начин, междувременно, това желание бе прераснало в нещо много по-силно. Нуждаеше се от това да го обича. Трябваше да я защити. Трябваше да я запази завинаги.
Дарси прокара ръце по раменете му, след това надолу по гърба му.
— Толкова си красив.
Усмихвайки се, той потърка брадичка в меката й коса.
— Как не те е срам. Това беше моята реплика.
Тя се облегна назад в скута му.
— Как не те бе срам теб да ме издърпаш тук, докато съм облечена с най-хубавата си рокля.
— Може да се погрижим за това. — Адам разкопча ципа на гърба й. Тя изви гръб щом той прокара ръка надолу по гръбнака й.
Дарси му се усмихна закачливо.
— Нали осъзнаваш, че тази рокля не би трябвало да бъде в топла вода.
— Тогава ще я пуснем на програмата със студена вода. — Той издърпа роклята през главата й и я метна в басейна.
Дарси се разсмя.
— Страхотно. Хлор. Това ще помогне много.
Той изучаваше мокрия й сутиен, прилепнал по кожата й.
— Аз съм доволен от резултатите. — Той потърка с палец зърното й и то се втвърди. Описваше кръгчета около настръхналата й плът, докато връхчето не се превърна в твърда пъпка. Стенейки, Дарси затвори очи.
Той я гризна по врата и продължи до ухото й, а след това прошепна:
— Искам да те вкуся.
Тя му отвърна с нежни целувки по бузата и челюстта му. Това трябва да означаваше „да“. Той я целуна дълбоко. Сърцето му бушуваше в ушите. Слабините му бяха подути, изискващи внимание. Той откопча сутиена й, издърпа го и го захвърли на цимента. Внезапен бриз раздвижи парата от горещата вана, правейки я да изглежда почти нереална. Магично видение на красотата, прекалено съвършено, за да му устои който и да било мъж.
Очите й се отвориха.
— Нещо нередно ли има?
За секунда той помисли, че е видял червен блясък в тях, но това бе само някакво странно отражение.
Неговите собствени снимки винаги излизаха с червени очи.
— Ти си съвършена. — Той обхвана гърдите й, после се наведе, за да постави целувка върху горната извивка на лявата й гърда. Можеше да усети туптенето на сърцето й. Собственото му сърце бумтеше оглушително в ушите му. И сякаш ставаше все по-силно и по-силно.