Вампирите и градът

— О, точно така. — Дарси й се усмихна окуражително. — Не се притеснявай. Ще си страхотна.

Маги потрепери.

— Ужасно съм нервна. Ще чета заедно с дон Орландо. Надявам се, че ще ме хареса.

— Аз… аз съм сигурна, че ще е така. — Дарси потуши един стон. Тя не бе казала на приятелката си за аферата на дон Орландо с Корки и Тифани и един Бог знае още колко други жени. Не можеше да понесе мисълта да унищожи мечтата на Маги. Тя винаги бе оптимист и твърдеше, че всичко се случва така, както е писано. Макар че Дарси не можеше да се съгласи с това, не бе осъзнавала, колко й бе нужно Маги да го вярва. Докато Маги вярваше в щастливия край, той все още изглеждаше възможен.

— Мисля, че трябва да снимаме тук утре вечер. — Дарси се изправи и взе обувките си.

Маги тръгна заедно с нея.

— Искаш да тестваш добрите обноски на мъжете тук?

— Да, мислех си… аах! — Дарси се подхлъзна в една локва.

— Добре ли си? — Маги се протегна да й помогне. — Не трябва да ходиш по чорапи. Прекалено хлъзгаво е.

— Да, ще сваля и тях. Само минутка. — Дарси се измъкна от чорапите си, а след това ги набута в обувките си. — Знаеш ли, точно това ни трябва. Ще направим голяма кална локва на средата на пътеката утре вечер и ще видим как момчетата ще успеят да предпазят жените да не изцапат обувките си.

— О, харесва ми. Точно като историята за сър Франсис Дрейк, който поставил пелерината си на земята, за да може кралицата да мине по нея.

— Точно. — Дарси носеше обувките си в ръце, докато вървеше боса. — Може да направим най-различни препятствия тук в зимната градина. И мисля, че изпитанието трябва да проведе лейди Памела. Тя изглежда като експерт по правилата за учтиво поведение.

Маги изсумтя.

— Така е.

Те излязоха от зимната градина и спряха до стълбището. Маги отвори вратата.

— Аз отивам на етажа за персонала. Искаш ли да се присъединиш към нас във всекидневната?

— Не. Уморена съм. Успех с прослушването утре.

— Благодаря ти. — Маги се плъзна към стълбите. Тежката врата се затвори с трясък след нея. Дарси затвори очи и усети хладния въздух срещу лицето си. Първата вечер бе приключила. Време бе да се отпусне. С въздишка тя се запъти към къщата до басейна.

Плясък на вода привлече вниманието й. В басейна имаше мъж, който правеше дължини докато дългото му, слабо тяло се движеше бързо през водата. Той представляваше перфектната комбинация между сила и изящество. Тя пристъпи по-близо. Гърбът му бе гол и почернял, раменете му широки. Мускулите по гърба и раменете му се разтягаха при всяко загребване. Краката му бяха дълги и мощни.

Трябва да бе смъртен. Вампирите нямаха такъв тен. И нищо толкова красиво не можеше да трае цяла вечност. Дори най-грандиозният залез траеше само няколко мига. За този смъртен, това бе неговият момент, комбинация от младост, сила и изящество — още по-красиво, защото неговият зенит бе краткотраен и този момент от време бе прекалено ценен.