Вампирите и градът

Грегори кръстоса ръце.

— Виждаш ли се с него?

— Няколко пъти, но бе свързано с работата.

Остин изсумтя. Бе повече с удоволствието, отколкото с работата, съкровище.

Грегори се намръщи.

— Не искам да бъдеш наранена.

Дарси се усмихна с насмешка.

— Не се притеснявай. Между нас няма нищо.

Остин стисна зъби. Нищо? През последните две седмици той бе преследван от спомени за това как целува устните й, как докосва гърдите й и усещането за сладкото й дупе, притиснато към слабините му. Това ли тя наричаше нищо?

— Какво става? — Гарет надникна в стаята.

Остин скочи на крака и бързо изключи звука на лаптопа си.

— По дяволите, Гарет. Защо не ме предупреждаваш? Не искам съквартирантът ми да види какво правя.

— Какво правиш?

— Уверявам се, че всички камери работят.

— Страхотно. — Гарет затвори вратата и тръгна към компютъра. — Нещо интересно? Кой е това… водещият и режисьорката?

— Да, но е доста отегчително.

— Усили го — настоя Гарет. — Искам да чуя.

Вътрешно намръщен, Остин увеличи звука.

— Реших, че дамите ще изпотрошат стаята, щом разбраха за смъртните — каза Грегори.

Дарси въздъхна.

— Да, не беше приятна гледка.

Остин се отпусна. Той вече не бе тема на разговора.

— Само се надявам, че шефът ти ще разбере — каза Грегори.

— Да. — Дарси тръгна към вратата и изключи осветлението.

Остин превключи на камерата в коридора. Думите им се чуваха приглушено, затова той увеличи звука.

— Мислех, че със сигурност ще мога да различа смъртните от вампирите. — Грегори се запъти към фоайето.

— Никой не може да ги подуши заради гривните — каза Дарси докато вървеше с него. — Работят безотказно. Дори вампирите носят фалшиви такива. Така, когато всички са по бански, никой няма да може да каже, кой кой е.

— Майко мила. — Остин свали чорапа си надолу и разгледа гривната. — Мислех си, че има някакво проследяващо устройство, но явно е нещо химическо, което да блокира миризмата ни.

Гарет кимна.

— Мислех си, че онези вампири в лимузината бяха прекалено… равнодушни.

Остин свали гривната си.

— Ще я дам на Ема щом дойде утре с доставчика. Тя ще я даде за анализ. — Разбира се, без нея щеше да мирише на вкусна закуска за вампири.

— Сигурен ли си, че искаш да я свалиш? — попита Гарет.

— Ще ми дадат нова. Ще кажа на режисьора, че съм я изгубил.

— Имаш предвид госпожица Дарси? Все още ли мислиш, че е човек?

— Да. Не знам защо се е забъркала с тези вампири, но тя ще направи всичко по силите си, за да ни предпази да не пострадаме.

Гарет изсумтя.

— Ти й вярваш повече от мен. Знаеш какво пише в договора ни — ДВК не носи отговорност за рани от пробождане.