По-кротко лейди!
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «По-кротко лейди!». Краткое содержание книги:
Лейди Ема Уелс-Финч, твърде благонравната директорка на английско девическо училище, е жена с мисия – тя разполага само с две седмици, за да погуби репутацията си. Когато пристига в Тексас с развети поли, строго насочен чадър и прекрасни чувствени устни, от които се сипят заповеди, тя твърдо вярва, че само едно нещо може да я спаси от домогванията на надутия, превзет и тесногръд херцог Бедингтън: пълен и абсолютен позор.
ЕДНО ЛОШО МОМЧЕ ОТ ТЕКСАС
Световноизвестният голфър и плейбой Кени Травълър от дете е свикнал да получава всичко, което поиска, а сега е отстранен от любимия си спорт. Само едно нещо може да спаси кариерата му – пълна и абсолютна почтеност!
За нещастие, той е изнуден да бъде шофьор на властната, прекалено целеустремена лейди Ема, която на свой ред е твърдо решена да овършее всички кънтри барове, студиа за татуировки и е готова на нещо по-лошо… много по-лошо.
Когато един страхотен мъж, който не може да си позволи още един скандал, се срещне с една твърдоглава жена, решена да предизвика скандален фурор, може да се случи всичко. Но любов? Това е невъзможно. Това е възмутително. Това е… неизбежно!
Той вдигна глава към нея. Озари я с ленивата си усмивка.
Ема нямаше намерение да го прави. Дори не осъзна какво стана. Но в следващия миг ръката й сякаш сама се вдигна във въздуха и се стовари върху челюстта му.
От някакво далечно, обвито в червена мъгла място, тя видя как главата му подскочи и капки вода се разлетяха на всички страни. Върху челюстта му, там, където го бе ударила, се появи морав белег. Стомахът й се преобърна.
— Какво те прихваща, по дяволите? — изруга Кени и се вторачи в нея с очи, по-тъмни от синината върху челюстта му.
Краката й се подкосиха. Не биваше да го удря. Никога. Всичко това не я засягаше и тя нямаше право да раздава правосъдие.
Очите му заблестяха.
— Бих те хвърлил веднага в този басейн, но какъв е смисълът, след като си по бански?
Неговият гняв отново разпали нейния.
— Ти си отвратителен.
Един мускул върху насинената му челюст заигра, а ръцете му се свиха в юмруци.
— Ау, по дяволите… – Без никакво предупреждение той я грабна и я хвърли в дълбокия край на басейна.
Тя изплува, бясна и плюеща вода, но видя само гърба му, докато крачеше към къщата. Беше я зарязал, както и красивото си бебе.
— Що за човек си ти? – изкрещя младата жена. – Що за мъж може да изостави собственото си дете!
Кени се закована място. Бавно се обърна.
— Какво каза?
Шапката й плуваше във водата до нея. Тя я грабна и изля водата.
— Да си мъж, не означава само да посееш семето си и после да пишеш щедри чекове. Това означава…
— Да посея сем…
Гневът й избухна с нова сила. Ема се гмурна във водата и загреба към края на басейна, но мокрият плажен халат затрудняваше движенията й. Когато доближи до стълбичката, изтърва шапката, но имаше благородна мисия и не й пукаше.
— Той е прекрасно дете! Как си могъл…
— Ти си идиотка!
Кени стоеше в средата на задната морава, а от слънчевите лъчи в мократа му коса сякаш бяха избухнали черни огньове. Беше разкрачил крака, а по кожата му блестяха капки вода. Приличаше на разярен воин, готов да убива.
— Онова прекрасно дете е мой брат!
Всичко в нея застина. Негов брат? О, Боже… Тя наистина беше идиотка.
— Кени!
Но той вече крачеше към къщата.
Ема излезе от водата и се взря ужасено в отдалечаващия му се гръб. Какво й ставаше? Никога досега не бе съдила прибързано, когото и да било. Когато в „Сейнт Гъртруд” възникнеше спор, тя изслушваше и двете страни, преди да действа, ала с него не си бе дала труда да го направи. Дължеше му извинение и й оставаше единствено да се надява, че той ще прояви достатъчно снизхождение и ще го приеме.
Движена от смесица от страх и вина, тя първо си взе душ и се преоблече. След това, надявайки се, че той вече се е успокоил, Ема тръгна да го търси, но установи, че вече е излязъл. Шадоу не се виждаше в оградената ливада до конюшнята и когато се огледа, тя видя самотен ездач да препуска към гората.
Патрик излезе от тъмната стаичка и я покани да го придружи до града за покупки. Младата жена прие с радост поканата му. Реши, че може да намери някакъв подарък за Кени в знак на извинение. Но когато стигнаха до града, тя осъзна, че нито одеколон, нито скъпа книга ще успеят да загладят оскърблението, което му бе нанесла.
Когато се върнаха в ранчото, Шадоу отново пасеше на ливадата, но от Кени нямаше и следа.
— Той вероятно е във фитнес залата – осведоми я Патрик, когато го попита.
— Тренира ли?
— От време на време.
Ема последва указанията на иконома и се отправи към стаята в дъното на коридора на втория етаж. Вратата беше открехната. Тя я бутна и осъзна, че дланите й са потни. Изтри ги притеснено в шортите.
Кени се трудеше на някакъв гребен тренажор, или по-скоро движеше лениво веслата напред и назад. Когато чу стъпките й, вдигна глава и я изгледа смразяващо.
— Какво искаш?
— Да се извиня.
— Няма смисъл – изръмжа той, слезе от уреда и побутна настрани с крак мобилния си телефон.
— Кени, съжалявам. Наистина.
Той не й обърна внимание, отпусна се на пода и започна да прави лицеви опори. Беше в отлична форма – не можеше да не го признае – но изглежда, не полагаше особени усилия за това.
— Нямах право да си пъхам носа в чужди дела.
Очите му останаха приковани в пода, докато продължаваше с лицевите опори.
— За това ли се извиняваш? Че си пъхаш носа в делата ми?
— И задето те ударих. – Ема пристъпи плахо по-навътре в стаята. – О, Кени, много съжалявам за това. Никога досега не съм удряла никого в живота си! Никога!