По-кротко лейди!
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «По-кротко лейди!». Краткое содержание книги:
Лейди Ема Уелс-Финч, твърде благонравната директорка на английско девическо училище, е жена с мисия – тя разполага само с две седмици, за да погуби репутацията си. Когато пристига в Тексас с развети поли, строго насочен чадър и прекрасни чувствени устни, от които се сипят заповеди, тя твърдо вярва, че само едно нещо може да я спаси от домогванията на надутия, превзет и тесногръд херцог Бедингтън: пълен и абсолютен позор.
ЕДНО ЛОШО МОМЧЕ ОТ ТЕКСАС
Световноизвестният голфър и плейбой Кени Травълър от дете е свикнал да получава всичко, което поиска, а сега е отстранен от любимия си спорт. Само едно нещо може да спаси кариерата му – пълна и абсолютна почтеност!
За нещастие, той е изнуден да бъде шофьор на властната, прекалено целеустремена лейди Ема, която на свой ред е твърдо решена да овършее всички кънтри барове, студиа за татуировки и е готова на нещо по-лошо… много по-лошо.
Когато един страхотен мъж, който не може да си позволи още един скандал, се срещне с една твърдоглава жена, решена да предизвика скандален фурор, може да се случи всичко. Но любов? Това е невъзможно. Това е възмутително. Това е… неизбежно!
Ема злостно го настъпи по крака.
— Извинявай.
— Направи го нарочно!
— Разбира се, че не съм!
Кени не каза нищо, само изпусна дълга, изтормозена въздишка и в същото време пъхна палеца си под долния край на блузката.
— Добре, ти печелиш. Ще ти позволя да ме използваш за сексуална играчка.
Макар да разбираше, че той се шегува, Ема усети приятно присвиване в стомаха. В следващия миг се замисли сериозно дали да не грабне халба бира от една от масите и да не я излее върху главата му. Няма ли край наглостта на този мъж?
— Благодаря, но не бих искала да те затруднявам.
Той я привлече по-близо, така че гърдите й се притиснаха в неговите.
— Няма да е голямо затруднение. Аз просто ще лежа в леглото и ще те оставя ти да свършиш цялата работа. Навярно така най-много ще ти хареса.
Преди Ема да измисли подобаващ отговор, Кени спря да танцува.
— Мамка му. Тъкмо си мислиш, че можеш да се отпуснеш и…
Ема вдигна глава и видя разрошен мъж, около трийсетгодишен, с размъкнат памучен панталон, изпомачкана синя риза, тип „Оксфорд”, и очила с телени рамки, да приближава масата на Тори и Тед. Тед тутакси стана и му подаде ръка, очевидно зарадван.
Обаче Тори, изглежда, не споделяше възторга му. Изправи гръб и изгледа новодошлия с неприкрита злоба.
— Това е Декстър О’Конър – обясни Кени. – Наследникът на „Ком Нашънал”, избраникът на Тори и най-големият смотаняк и умник в Уайнет, щата Тексас. В повечето случаи Тед е единственият в целия окръг, който загрява какво говори Декстър.
Декстър О’Конър й напомняше за Джеръми Фокс. И двамата бяха симпатични и завеяни, с вечно раздърпани дрехи, само че този мъж бе по-висок и по-слаб. Костеливото му лице на учен беше леко издължено, но привлекателно. Имаше високо, интелигентно чело, раздалечени очи и разрошена кестенява коса. Не й бяха нужни повече от няколко секунди, за да реши, че Декстър О’Конър е точно типът мъж, който винаги я бе привличал.
Кени я пусна.
— По-добре е да отидем при тях, преди Тори да отхапе прекалено голяма хапка от него и да остави горкия кучи син да умре от загуба на кръв. – Приближи към масата като някой Зоро, раздаващ справедливост. – Какво, по дяволите, правиш тук, О’Конър?
— Декс дойде да се види с мен – уточни Тед. – Двамата с Тори сте излишни, така че по-добре изчезвайте. Лейди Ема, вие можете да останете.
— Благодаря ти – усмихна му се Ема.
Тед я представи, а Декстър О’Конър я удостои с кратък преценяващ поглед, преди да й кимне учтиво. Нещо в маниерите му я изпълни със симпатия към него. Той свали очилата си, разкривайки красиви сиви очи. Извади от джоба си носна кърпа и се зае да лъска стъклата.
— Всъщност бих предпочел Виктория и Кени също да останат. След като всички сме тук, мисля, че е подобаващо да се опитаме да постигнем известно взаимно разбиране.
— Чу ли това, Кени? Подобаващо. Говори така, сякаш е погълнал проклетия речник. И се кълна в Бога, Декстър, че ако още веднъж ме наречеш Виктория, ще те направя на пух и прах.
— Съмнявам се, че е възможно. – Той отново надяна очилата. – Аз съм малко по-едър.
Тори се свлече в стола и се хвана за главата.
— Господи… Ти си такъв тъпак.
— Той е умен тъпак – изтъкна Тед. – И за разлика от теб Декс е спечелил своя дял от семейните пари.
— Млъквай, малък глупчо. – Тори посегна към пакета с цигари, но Декс го грабна преди нея.
— Наистина не ми харесва, че пушиш, Виктория.
— Това вече преля чашата! – изръмжа тя, скочи на крака и се хвърли да го души.
Кени едва успя да я улови за кръста, преди тя да вкопчи пръсти в гърлото му.
— Успокой се. Знаеш колко мразиш да цапаш дрехите си с кръв. – Изгледа предупредително Декстър, докато Тори се извиваше в ръцете му. – По-добре да се махнеш оттук, Декс. Не зная още колко дълго ще мога да я удържа.
— Не виждам причина да си тръгна – възрази Декс. – Налага се да обсъдя нещо с нея. Нямам нищо против и вие да слушате.
Когато яростното ръмжене на Тори стана по-силно, Тед се изправи.
— Ти си прав, Кени. Някой трябва здравата да я натупа. Аз ще я отведа, докато страстите й се поохладят. – Той въздъхна. – Въпреки че не ми се ще да го правя. – Сграбчи Тори през кръста, точно под ръката на Кени, и я дръпна. – Да вървим да поиграем на джагата. И този път ме остави да спечеля.
Тори хвърли отровен поглед на Декстър, докато Тед я извличаше от бара.
Ема наблюдаваше Декстър с интерес. Предполагаше, че всичко в Тексас ще е много живописно и необикновено, но не беше очаквала да се озове насред такава завладяваща драма. Все едно отново гледаше сериала „Далас”, само че с много по-мили герои. Е, по-мили, ако не се брои Кени Травълър.