По-кротко лейди!
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «По-кротко лейди!». Краткое содержание книги:
Лейди Ема Уелс-Финч, твърде благонравната директорка на английско девическо училище, е жена с мисия – тя разполага само с две седмици, за да погуби репутацията си. Когато пристига в Тексас с развети поли, строго насочен чадър и прекрасни чувствени устни, от които се сипят заповеди, тя твърдо вярва, че само едно нещо може да я спаси от домогванията на надутия, превзет и тесногръд херцог Бедингтън: пълен и абсолютен позор.
ЕДНО ЛОШО МОМЧЕ ОТ ТЕКСАС
Световноизвестният голфър и плейбой Кени Травълър от дете е свикнал да получава всичко, което поиска, а сега е отстранен от любимия си спорт. Само едно нещо може да спаси кариерата му – пълна и абсолютна почтеност!
За нещастие, той е изнуден да бъде шофьор на властната, прекалено целеустремена лейди Ема, която на свой ред е твърдо решена да овършее всички кънтри барове, студиа за татуировки и е готова на нещо по-лошо… много по-лошо.
Когато един страхотен мъж, който не може да си позволи още един скандал, се срещне с една твърдоглава жена, решена да предизвика скандален фурор, може да се случи всичко. Но любов? Това е невъзможно. Това е възмутително. Това е… неизбежно!
За миг бе готов да се закълне, че го лъхна ароматът на теменужки, което беше много странно, тъй като нямаше ни най-малка представа как ухаят теменужките. Въпреки това Кени беше убеден, че ухаят точно като лейди Ема.
9
Макар да знаеше, че не разполага с много време и трябва да работи върху статията си, на следващата сутрин Ема с наслада се отдаде на безделие. Посети конете на Кени, дълго се разхожда покрай потока, после облече банския, взе сламената шапка и двамата с Патрик се отправиха към басейна. Настаниха се под широкия чадър край една от правоъгълните маси, разположени до водата, и с удоволствие отпиваха от студения чай с праскови, докато похапваха още топли филии черен сладък хляб с глазура. Патрик я забавляваше с местни клюки и й разказа малко за книгата с фотографии, която подготвяше. После се извини и отиде да проявява филм в тъмната стаичка в сутерена.
Ема се премести на един от шезлонгите на сянка под гъстите листа на едно дърво и отвори бележките си за дневника на лейди Сара. Денят бе топъл и й се искаше да свали плажния халат, но се боеше, че Патрик може да се върне, а никак не й се искаше той да види татуировката й. Едно беше да я показва, когато мислеше, че я наблюдават, а съвсем друго да шокира ненужно околните. Мислено благодари за предпазливостта си, когато вдигна глава и видя привлекателна блондинка с бебе на ръце да идва към басейна.
Жената изглеждаше няколко години по-млада от Ема, приятно закръглена. Всичко във външността й говореше за много пари – от диамантената широка гривна, която проблясваше върху една от загорелите й китки, до ленените туника и шорти.
Лъскавата й руса коса, подстригана в модна прическа, стигаше до брадичката й, а светлокафявият гланц за устни подчертаваше безупречната кожа.
Жената засия насреща й.
— Лейди Ема, за нас е огромна чест да ви посрещнем в Уайнет. Аз съм Шелби, предполагам, че сте чували за мен. – Озадачена, Ема остави бележките си настрани и стана от шезлонга. Докато стискаше протегнатата ръка на жената, бебето запищя и хвана с ръчичка косата на майка си. – Това е Питър. – Усмивката й помръкна и в тона й се прокрадна горчивина. – Забравеното дете.
— Приятно ми е да се запознаем. Здравей, Питър.
Момченцето я дари със срамежлива усмивка, разкривайки четири зъбчета, после зарови лице във врата на майка си. Бебето беше толкова сладко, че пристъп на завист прониза Ема. Имаше тъмна къдрава коса, топчесто носле и невероятно красиви очи, обрамчени от гъсти черни мигли. Очите му бяха с необикновен теменуженосин оттенък.
Бодна я неприятно чувство и космите на врата й настръхнаха.
Жената се настани край масата под чадъра и нагласи бебето в скута си.
— Мислех, че Кени може би ще е тук, но трябваше да се досетя, че с всички сили ще се старае да ни избягва.
— Той, ъъ, тази сутрин играе голф – осведоми я Ема и седна до нея. – На колко е Питър?
— На девет месеца и още го кърмя. Той е истински шампион. При последната консултация беше десет килограма и седемдесет и шест сантиметра. – Тя машинално отмести празната чаша на Ема по-далеч от детето. – Кени е в града от вчера, но дори не си направи труда да дойде у дома и аз няма да му го простя. Да пренебрегва собствената си плът и кръв.
Стомахът на Ема болезнено се присви. Собствената си плът и кръв. Вгледа се в тъмната коса и сините очи на момченцето. Кени сигурно е изглеждал така като бебе. Зави й се свят. Неговото бебе.
Въпреки крещящото доказателство, тя се опита да измисли друго обяснение, но тези изразителни теменужени очи се срещаха толкова рядко, че приликата не би могла да е случайна, а и тази жена едва ли щеше да е толкова разстроена, ако беше само далечна роднина. Призля й при мисълта, че Кени има дете, което е изоставил.
— Извинете – едва смотолеви Ема, – не чух добре името ви.
— Здравей, Шелби.
Ема се извърна и видя Кени да приближава. Носеше коралов бански, а около шията му бе увита жълта кърпа.
При звука на гласа му, крачетата на бебето застинаха, но в следващия миг възбудено заритаха. Без да обръща внимание на Шелби, Кени захвърли кърпата, пое бебето на ръце и го вдигна към лицето си.
— Хей, приятел, как си? Днес следобед смятах да дойда да те видя.
Жената изсумтя възмутено.
От долната устничка на Питър се проточи слюнка, а пръстчетата му се вкопчиха в един кичур от косата на Кени, докато риташе енергично с пълничките си боси крачета.
Двамата толкова много си приличаха, че Ема само ги зяпаше смаяно, неспособна да отрони нито дума. В същото време горчивата жлъч се надигна към гърлото й. Как е могъл да изостави толкова красиво дете? Но защо ли се изненадва? Този човек беше от онези мъже, които винаги се измъкват, щом стане напечено.