По-кротко лейди!
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «По-кротко лейди!». Краткое содержание книги:
Лейди Ема Уелс-Финч, твърде благонравната директорка на английско девическо училище, е жена с мисия – тя разполага само с две седмици, за да погуби репутацията си. Когато пристига в Тексас с развети поли, строго насочен чадър и прекрасни чувствени устни, от които се сипят заповеди, тя твърдо вярва, че само едно нещо може да я спаси от домогванията на надутия, превзет и тесногръд херцог Бедингтън: пълен и абсолютен позор.
ЕДНО ЛОШО МОМЧЕ ОТ ТЕКСАС
Световноизвестният голфър и плейбой Кени Травълър от дете е свикнал да получава всичко, което поиска, а сега е отстранен от любимия си спорт. Само едно нещо може да спаси кариерата му – пълна и абсолютна почтеност!
За нещастие, той е изнуден да бъде шофьор на властната, прекалено целеустремена лейди Ема, която на свой ред е твърдо решена да овършее всички кънтри барове, студиа за татуировки и е готова на нещо по-лошо… много по-лошо.
Когато един страхотен мъж, който не може да си позволи още един скандал, се срещне с една твърдоглава жена, решена да предизвика скандален фурор, може да се случи всичко. Но любов? Това е невъзможно. Това е възмутително. Това е… неизбежно!
Той не каза нищо, а продължи заниманието си – също толкова лениво, както плуваше в басейна. Стори й се, че долови съвсем лек полъх на мъжка миризма, но по кожата му не блестяха никакви капки пот.
Гледката на мускулестото му тяло, облечено само в тъмносини гимнастически шорти, я разсейваше и тя с усилие насочи внимание към мисията си.
— Не зная какво ме прихвана. Толкова се разстроих, толкова се разочаровах от теб. Сигурно ме е връхлетяло някакво минутно умопомрачение.
Той стисна челюсти, но не я погледна.
— Не съм сърдит заради плесницата.
— Но…
— Просто се махай от тук, става ли? В момента дори не желая да те виждам.
Ема се опита да измисли някакво оправдание, но нищо не й идваше на ума.
— Добре. Да. Разбирам. – Заотстъпва към вратата, засрамена и нещастна. – Наистина съжалявам.
Движенията му леко се ускориха.
— Не съжаляваш, за каквото трябва, но ти дори не го разбираш. А сега върви по дяволите! И ако искаш да се обадиш на Франческа, за да й се оплачеш как съм те наругал, можеш спокойно да действаш.
— Не бих го направила. – Тя се обърна към вратата, сетне отново се извърна към него. Трябваше да знае. – Щом ми прощаваш, задето те ударих, какво друго не можеш да ми простиш?
— Не вярвам, че може да си толкова тъпа. – Лицевите опори продължиха. Мускулите му се извиваха и издуваха без никакви видими усилия. Нито капка пот.
— Очевидно съм.
— А какво ще кажеш за обидния факт, че жена, която смятам за свой приятел, вярва, че съм мъж, способен да изостави детето си?
— Но ние се срещнахме само преди три дни – не можа да се сдържи да не изтъкне Ема. – Аз дори не те познавам много добре.
Той я стрелна с кос поглед – комбинация между искрено възмущение и удивление.
— Познаваш ме достатъчно добре, за да проумееш що за човек съм! – Дишането му се учести, но тя имаше чувството, че е от гняв, а не от физическото упражнение.
— Но, Кени, мащехата ти е толкова млада. Навярно няма още дори трийсет. Изобщо не ми хрумна…
— Не искам да слушам повече! Говоря сериозно, Ема, изчезвай от тук. Обещах на Шелби, че ще те заведа на вечеря у тях, и ще спазя думата си, но повярвай ми, нямам никакво желание да го правя. Що се отнася до мен, с нашето приятелство е приключено.
До този момент Ема дори не бе подозирала, че помежду им съществува приятелство, но сега осъзна, че го е изгубила, и се почувства странно съкрушена и безутешна.
10
Вечерта, на път към дома на баща си, Кени беше подчертано любезен, не я дразнеше, не се опитваше да я манипулира или критикува. Беше съвсем ясно, че тя дълбоко е оскърбила чувството му за чест. Но откъде би могла да знае, че честта е толкова важна за мъж, който само преди три нощи я бе накарал да повярва, че е жиголо?
Когато минаха през двойните богато украсени порти на имението „Травълър”, Ема съжали, че се е съгласила да го придружи тази вечер, но беше твърде разстроена и объркана. Беше се извинила и повече нищо не можеше да направи.
Насочи вниманието си към заобикалящата я обстановка и видя, че семейният му дом представлява голямо имение с дълга алея за коли, виеща се през безупречно поддържани морави. Отпред се показа голяма постройка в мавритански стил, с розова хоросанова замазка и назъбен парапет покрай покрития с плочи покрив. Когато се приближиха, тя забеляза, че къщата има няколко крила с извити прозорци. С големия фонтан, облицован с мозайка, близо до входа, сградата приличаше по-скоро на дворец от „Хиляда и една нощ”, отколкото на провинциална тексаска къща.
— Майка ми искаше нещо необикновено – отбеляза Кени учтиво, докато паркираше. Тя изчака да последва остроумно подмятане за султани или хареми, но той не каза нищо повече.
Ема слезе от колата и потръпна от вечерния хлад, проникващ през яркожълтата крепонена рокля, която бе избрала за вечерта. Дрехата беше осеяна с пурпурни макове, с три четвърти ръкави, за да скрият татуировката. Бедингтън щеше да одобри тоалета й, помисли си мрачно младата жена, но не можеше да понесе мисълта да обиди семейството на Кени, появявайки се в някое от по-модните си предизвикателни одеяния, купени наскоро. Освен това копоят на херцога едва ли щеше да успее да проникне в това частно имение. Настроението й се вкисна още повече, когато осъзна, че през целия ден не бе направила нищо, с което да опетни репутацията си.
Двамата се отправиха към резбованите двойни врати, обковани с кована мед. Къщата бе впечатляваща и екзотична, но не особено уютна и Ема неволно я сравни с приветливото, гостоприемно ранчо на Кени. Какво ли му е било да отрасне тук, като малък султан, обожаван от майка си и пренебрегван от баща си?