По-кротко лейди!
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «По-кротко лейди!». Краткое содержание книги:
Лейди Ема Уелс-Финч, твърде благонравната директорка на английско девическо училище, е жена с мисия – тя разполага само с две седмици, за да погуби репутацията си. Когато пристига в Тексас с развети поли, строго насочен чадър и прекрасни чувствени устни, от които се сипят заповеди, тя твърдо вярва, че само едно нещо може да я спаси от домогванията на надутия, превзет и тесногръд херцог Бедингтън: пълен и абсолютен позор.
ЕДНО ЛОШО МОМЧЕ ОТ ТЕКСАС
Световноизвестният голфър и плейбой Кени Травълър от дете е свикнал да получава всичко, което поиска, а сега е отстранен от любимия си спорт. Само едно нещо може да спаси кариерата му – пълна и абсолютна почтеност!
За нещастие, той е изнуден да бъде шофьор на властната, прекалено целеустремена лейди Ема, която на свой ред е твърдо решена да овършее всички кънтри барове, студиа за татуировки и е готова на нещо по-лошо… много по-лошо.
Когато един страхотен мъж, който не може да си позволи още един скандал, се срещне с една твърдоглава жена, решена да предизвика скандален фурор, може да се случи всичко. Но любов? Това е невъзможно. Това е възмутително. Това е… неизбежно!
— Искаш ли да поплуваш, малък Пити? – попита Кени.
— Да не му намокриш гащеризончето – предупреди го Шелби. – Вчера съм го купила.
Кени разкопча презрамките и свали дрешката.
— Мисля, че не е зле да оставим памперса, в случай че забравиш джентълменските маниери. – Хвърли гащеризона на масата, гушна бебето пред мишница и погледна към Ема. – Искаш ли да дойдеш с нас?
Вратът й бе толкова скован, че тя едва успя да поклати отрицателно глава.
— Хайде, Пити. Значи, ще сме само по мъжки.
Кени се запъти с бебето към басейна, а Ема отчаяно се опитваше да измисли какво да каже на майка му. Шелби леко подсмръкна.
— Проклет да е.
Ема я погледна през масата и видя в очите на жената да блестят сълзи, докато наблюдаваше Кени и бебето във водата.
Сърцето на Ема се сви от мъка за нея. Диамантените бижута и скъпите дрехи подсказваха, че Кени осигурява щедра издръжка на майката на детето си, но какво значение имаше това, ако той бе зарязал отговорностите си на баща? В същото време Ема бе изпълнена със съкрушително, необяснимо разочарование. Въпреки всички уличаващи признаци, тя го смяташе за много по-свестен.
Ема се пресегна през масата и съчувствено отпусна длан върху рамото на Шелби.
— Много съжалявам.
Жената подсмръкна и смутено се засмя.
— Предполагам, че не би трябвало да го вземам толкова навътре. Сигурно още имам следродилна депресия, освен това още не съм отслабнала и така нататък… Но когато ги погледна двамата заедно… – Лицето й се изкриви и една голяма сълза се търкулна надолу по бузата й. – Той не поема никаква отговорност! А Питър е негова собствена плът и кръв.
Ема почувства как сърцето й се изпълва с омраза и възмущение към Кени. От логична гледна точка осъзнаваше, че реакцията й е прекалено бурна – двамата се познаваха едва от няколко дни – ала не можеше да сдържи емоциите си.
— Той е жалък и противен – промърмори тя повече на себе си, отколкото на Шелби.
В първия миг Шелби, изглежда, се стресна от реакцията на Ема, но смайването й бързо бе заменено от благодарност.
— Предполагам, че един външен човек може да види нещата по-ясно. Всички в Уайнет само свиват рамене. Казват, ами Кени си е такъв, а след това се впускат да ми разказват истории как той разбил с камък прозореца на някой съсед или вързал тенекия на някое гадже от училището. Откакто започна да печели голф турнири, явно вече му е позволено да пренебрегва общоприетите правила за благоприличие. – Очите й отново се наляха със сълзи. – Просто толкова много обичам това малко бебче… – Затършува за носна кърпа в джоба на туниката. – Извинете ме, лейди Ема. Обикновено не се държа така и наистина исках да ви направя добро впечатление. – Стана, издуха носа си, взе кърпата, захвърлена от Кени, и отиде до ръба на басейна. – Дай ми го, Кени. Трябва да вървим.
— Но ние току-що влязохме във водата. Толкова добре си прекарваме. Нали, Пити, момчето ми?
Бебето изцвърча от удоволствие и зашляпа във водата с ръчички.
— Той трябва да спи, така че веднага ми го дай!
Кени се намръщи, но доплува до ръба на басейна и й протегна бебето.
— Исусе, Шелби, каква оса те е ужилила?
— Не е оса, а си ти! Ела при мама, Пити. – Тя се наведе, грабна бебето от ръцете на Кени и го уви в кърпата. Минавайки покрай Ема, за да вземе гащеризона и чантата си, тя й се усмихна нерешително и хвърли Ема в смут, изобразявайки някакво подобие на реверанс. – Благодаря ви, лейди Ема. Съпричастието ви означава много за мен.
Ема кимна, а Шелби се отдалечи, без да погледне към Кени.
Ема чу тих плисък, извърна се и видя, че Кени се е гмурнал във водата. След доста време той се появи в другия край на басейна и запори водата. Замах след замах. Бавни, лениви загребвания. Небрежни загребвания на мъж, който няма какво да прави. Без почтена работа. Без отговорности. Без деца, които е зарязал.
Той се обърна по гръб и остана да лежи върху повърхността на водата. Колкото повече го наблюдаваше, толкова повече гневът изпълваше с яростен пламък всички кътчета на душата й. Ема бе посветила живота си да се грижи за деца, а този мъж олицетворяваше всичко, което ненавиждаше. Стомахът я присви от отвращението, което изпитваше към себе си, задето едва не му позволи да я съблазни.
Кени излезе от басейна, огледа се за кърпата, после очевидно си спомни, че Шелби бе увила с нея незаконния му син, и изтръска с длани водата от тялото си. Докато следеше бавните му плавни движения, изгарящата ярост я изстреля на крака. Смътно осъзнаваше, че това не е нейна работа, но не можеше да удържи лавината от гневни емоции, набъбващи в гърдите й. Сграбчиха я ненавист и ужасно, задушаващо разочарование, че той не бе такъв, за какъвто го мислеше. Емоциите я тласнаха напред, към ръба на басейна.