По-кротко лейди!
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «По-кротко лейди!». Краткое содержание книги:
Лейди Ема Уелс-Финч, твърде благонравната директорка на английско девическо училище, е жена с мисия – тя разполага само с две седмици, за да погуби репутацията си. Когато пристига в Тексас с развети поли, строго насочен чадър и прекрасни чувствени устни, от които се сипят заповеди, тя твърдо вярва, че само едно нещо може да я спаси от домогванията на надутия, превзет и тесногръд херцог Бедингтън: пълен и абсолютен позор.
ЕДНО ЛОШО МОМЧЕ ОТ ТЕКСАС
Световноизвестният голфър и плейбой Кени Травълър от дете е свикнал да получава всичко, което поиска, а сега е отстранен от любимия си спорт. Само едно нещо може да спаси кариерата му – пълна и абсолютна почтеност!
За нещастие, той е изнуден да бъде шофьор на властната, прекалено целеустремена лейди Ема, която на свой ред е твърдо решена да овършее всички кънтри барове, студиа за татуировки и е готова на нещо по-лошо… много по-лошо.
Когато един страхотен мъж, който не може да си позволи още един скандал, се срещне с една твърдоглава жена, решена да предизвика скандален фурор, може да се случи всичко. Но любов? Това е невъзможно. Това е възмутително. Това е… неизбежно!
Кени задържа вратата отворена, за да мине, и Ема пристъпи в покрито с плочки преддверие, обзаведено като английска провинциална къща, но недокосната от белезите на времето. В контраст с цялото преддверие в мавритански стил, върху полирана маса „Хепълуайт” бяха поставени две статуетки от дрезденски порцелан, а на едната стена висеше картина със старинен английски пейзаж. Това разностилие беше малко странно, но приятно.
Тори се спусна по стълбите, облечена в бледозелена къса рокля, тип потник, върху която бе нахлузила черна тениска.
— Добре дошла в Маракеш он Ейвън, лейди Ема – приветства тя гостенката и лепна забързана целувка върху (бузата на Кени. – Здрасти, голямо братче. Семейство Мюнстер* ни очаква на терасата. Ще вечеряме на открито.
[* Алюзия с добродушното вампирско семейство от едноименния ситком, популярен през шейсетте години на миналия век. – Б. пр.]
— Големи сме късметлии.
Ема последва Кени и Тори през дневната с висок таван, обзаведена с мебели от осемнайсети век, с тапицирани с кретон стени, украсени с колекция от фотографии в сребърни рамки и гравюри с ловджийска тематика. Двойната резбована врата в мавритански стил и с мозаечни инкрустации извеждаше към приятна сенчеста тераса, с под от розови тухли, подредени като рибена кост, с бордюр от сини и розови плочки. Отоманки с извити подлакътници бяха вградени в стените с хоросанова замазка, върху които бяха разхвърляни възглавнички с пъстроцветен индийски десен. Масивната маса с керамични плочки и с месингова лампа в средата бе подредена за вечеря. В единия край на терасата се виждаше типичен американски детски кът, където тъмнокосото бебе си играеше в кошарката. Щом зърна Кени, то се улови за страничните летви, запищя радостно и замаха напред-назад с крачета.
— Здрасти, синко!
Ема не се нуждаеше от представяне, за да разбере, че мъжът, който скочи на крака, е бащата на Кени. Беше по-яка и плещеста версия на сина си, но с по-груби черти на лицето, а гъстата му коса бе прошарена със сребристи нишки. Прекалено възторжения му поздрав и твърде широката усмивка подсказваха, че не е уверен в себе си. Когато пристъпи напред, за да прегърне сина си, Ема долови как Кени леко се напрегна. Въпреки че не се отдръпна, не прегърна баща си в отговор.
За нея тутакси стана ясно, че Кени не бе простил на баща си някогашното пренебрежение. В същото време усети, че баща му отчаяно копнее за прошката му.
Кени побърза да се освободи от бащинската прегръдка, запъти се към кошарката и вдигна бебето на ръце.
— Как си, малки братко?
Дали така й се стори, или той наистина натърти ненужно на последната дума?
Питър изписка от удоволствие. В този момент на терасата излезе Шелби, облечена в бял панталон и широка лимонено зелена памучна жилетка с триъгълно деколте. Приличаше повече на дъщеря на господин Травълър, отколкото на негова съпруга.
— Лейди Ема, за нас е огромна чест да сте тук тази вечер. Не зная какво ви е казал Кени, но аз съм луда по всичко английско. Имам цялата колекция от книги за принцеса Ди и ако искате, ще ви я покажа. Някой представи ли ви моя съпруг Уорън?
— Лейди Ема, много ми е приятно да се запознаем – усмихна й се топло Уорън.
— Просто Ема. Благодаря за любезната ви покана.
— Вие ни оказвате огромна чест – повтори Шелби прочувствено и посочи към една от отоманките. – Разкажете ми за вашето пътуване. Двамата с Уорън сме влюбени в Лондон, нали, Уорън? Близо ли живеете до града?
Гостенката обясни, че живее на няколко часа път с кола от столицата, в Уорикшър, после отговори на въпросите на Шелби за пътуването си. Не след дълго домакинята се впусна в истории за туристическия си поход из Англия след дипломирането си от колежа и курсовата си работа върху творчеството на Д. Х. Лорънс. Докато Шелби бъбреше оживено, Тори стоеше настрани, отпиваше от чашата си с вино и наблюдаваше Кени и Питър с безкрайно нещастно изражение. Междувременно Уорън се наслаждаваше на бърбъна, оставяйки съпругата си да поддържа разговора.
Шелби, която беше малко пълничка, русокоса и само хубавка в това семейство на тъмнокоси красиви полубогове, метна свиреп поглед към Тори, когато зълва й запали цигара.
— Веднага я угаси. Знаеш, че мразя, когато пушиш близо до Питър.
— Ние сме на открито, а аз дори не съм близо до него.
— Вярно, ти никога не си близо до него, нали? – Обида забули за миг очите на Шелби, а Ема си спомни как по-рано Тори й бе споделила, че не може да има деца. Дали това не бе причина за тъгата, която прикриваше зад дръзкото си поведение?