Сенките

заплащане, колкото дълго им беше необходимо, за да си стъпят на крака и да се почувстват в безопасност.

Вътре не се допускаха мъже.

Доколкото Рейдж знаеше, в момента в къщата имаше поне дванайсет жени, макар че броят им се променяше... а благодарение на пристройката „Уелесандра“, изградена с дарението на Тор в памет на обичната му първа шелан, винаги имаше предостатъчно място.

Входната врата се отвори и Мери излезе навън, затваряйки след себе си. Обвила ръце около тялото си, тя потрепери, докато прекосяваше тичешком моравата... и Рейдж трябваше да повика на помощ и последната си капчица самоконтрол, за да не стопи разстоянието между тях. Ала трябваше да уважава границите на имението.

Разтвори широко ръце и се отпусна на колене, така че, когато тя се приближи, я притисна до гърдите си и я повдигна от земята. За него тя не тежеше нищо, но, господи, колко беше жива, тялото й до неговото бе така топло, ръцете й се обвиха около врата му, уханието й го връхлетя като ксанакс8 и силно еснресо едновременно.

- Моята Мери - прошепна той. Дълбоко в него звярът му издаде звук на задоволство. - Моя малка Мери.

Беше започнал да я нарича така преди известно време. Нямаше представа защо. Може би защото всеки път когато го направеше, тя се усмихваше.

Внимателно я сложи да стъпи на земята, без обаче да я изпуска от прегръдките си. Отметна косата й с цвят на какао назад и се сепна, когато видя колко е бледа.

- Какво става, по дяволите?

От гърдите й се откъсна звук на безсилно раздразнение. Изтощение. Тъга.

- Спомняш ли си майката и детето, които ти и Бъч спасихте преди около две години? Може би две и половина? Майката от години беше жертва, детето - също.

- Да, те бяха първите в програмата ви.

- Е, майката никак не е добре. Когато за първи път дойде тук, на никого не каза, че е бременна. Толкова умело го криеше, че никой от нас и представа си нямаше какво става. Бременността трае осемнайсет месеца, но от това, което Хавърс ни каза, понякога бебето умира в утробата и просто си остава там. При хората е невъзможно, но Хавърс каза, че и преди го е виждал, макар и много рядко.

- Я чакай. Какво? Да не искаш да кажеш...

- Да. Толкова е ужасно.

Рейдж опита да си представи жена, носеща мъртво дете в утробата си.

Исусе.

Тя все повече се разболяваше и отслабваше... докато не припадна и трябваше да повикаме доктор Джейн и Елена. Джейн извади бебето, но майката... - Мери поклати глава. - Майката пс се оправя. Има слаба инфекция, която не ще да се излекува, и съвсем не изглежда добре. На всичкото отгоре отказва всякакво допълнително лечение и с нищо не можем да я убедим.

Което означаваше, че Мери е била на предната линия.