По-силно от меча
- Автор: Арчер Джеффри
- Серия: Хрониките на Клифтън #5
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «По-силно от меча». Краткое содержание книги:
Когато посещава издателя си в Ню Йорк, Хари Клифтън научава, че е бил избран за президент на Асоциацията на английските писатели и незабавно започва кампания за освобождаването на писателя Анатолий Бабаков. Престъплението на Бабаков е, че е написал книга под заглавие Чичо Джо, унищожително свидетелство за това какво е да работиш за Сталин. Хари е така твърдо решен да постигне освобождаването на Бабаков, че излага собствения си живот на риск. Съпругата му Ема, която е начело на Барингтън Шипинг, е изправена пред последиците от атаката на ИРА срещу Бъкингам. Някои членове на борда смятат, че тя трябва да подаде оставка.
Сър Джайлс Барингтън е вече министър и изглежда готов за още по-важен пост.
В Лондон синът на Хари и Ема — Себастиан, бързо си изгражда име в банка Фартингс и предлага брак на красивата млада американка Саманта. Но презреният Ейдриън Слоун няма да спре пред нищо, за да премахне съперника си.
Завладяващата сага Хрониките на Клифтън на Джефри Арчър продължава. Спиращата дъха история на семейство Клифтън и семейство Барингтън продължава с характерните обрати, направили автора един от най-популярните писатели в света.
Фишър се тръшна в един стол и впери поглед в купчината запечатани пликове, адресирани до мистър Бингам.
След малко попита:
— Случайно да имам секретарка?
— Вал. Няма нещо, което да не знае за това място.
Фишър успя да се усмихне измъчено.
— И къде е тя?
— В отпуска по майчинство, ще се върне след няколко месеца. Зная обаче, че е пуснала обява в "Гримсби Ивнинг Телеграф", че търси временна работа — добави той, докато в помещението влизаше мъж с вид на боксъор тежка категория.
— Кой тука е началникът? — остро попита здравенякът.
Пери посочи майора.
— Трябва ни помощ с разтоварването, шефе — каза мъжът.
— Разтоварване на какво?
— На сто и четирийсет щайги рибен пастет. Всеки вторник по едно и също време. Ако нямате хора да ги разтоварят, ще трябва да ги откараме обратно в Донкастър, а това ще ви излезе скъпо.
— Пери, може би ще слезете да им помогнете?
— Аз съм от ръководството, майоре. Профсъюзите ще се изправят на нокти дори ако погледна щайга.
Тогава Фишър осъзна, че всички пеят едни и същи ноти и че не той е диригентът.
Майорът издържа три дни, през които от фабриката не излезе нито една консерва рибен пастет "Бингам". Накрая реши, че сраженията с германците в Северна Африка са много по-лесно нещо от опитите да работиш с нарочно неотзивчиви цехови отговорници в Хъмбърсайд.
В петък вечерта, след като работниците — всичките двеста — си прибраха заплатите и си тръгнаха, завесата най-сетне се спусна. Майорът освободи апартамента си в "Хъмбър Роял" и взе последния влак за Лондон.
— Акциите на "Бингам" паднаха с още десет процента — каза Себ.
— Каква е спот цената?
Себ направи справка с телеграфа в кабинета.
— Седем шилинга и шест пенса. Не, седем шилинга и четири пенса.
— Но само преди седмица струваха един паунд.
— Знам, но това беше преди майорът да подвие опашка и да се оттегли набързо в Лондон.
— Значи сега е моментът да се върна и да въведа ред — каза Боб.
— Още не. Но гледайте телефонът на някоя местна пътна агенция да ви е подръка.
— И междувременно какво се очаква да правя? — изръмжа Боб.
— Да играете канаста?
През седмицата Вирджиния и Присила почти не разговаряха и едно случайно подмятане на закуска даде началото на лавина, която се трупаше от известно време.
— Снощи Софи Бриджуотър ми каза, че…
— Бофи Бриджуотър е безхарактерен никаквец и същинско магаре — озъби се Присила.
— Което си има титла и хиляди акри земя.
— Не ме интересува титлата му. А преди да се случи всичко това, аз също имах хиляди акри земя.
— И още щеше да ги имаш, ако не беше постъпила така глупаво в съда — кача Вирджиния.
— Откъде можех да знам, че Робърт ще е склонен да се откаже от компанията? Просто се опитвах да покажа за колко щедър го смятам, а сега нямам дори покрив над главата.
— Е, можеш да останеш тук още малко — кача Вирджиния, — но няма да е зле да започнеш да търсиш къде да отседнеш. В края на краищата не можеш да очакваш от мен да те издържам вечно.
— Но нали каза, че винаги мога да разчитам на подкрепата ти?
— Не помня да съм казала винаги — отвърна Вирджиния, докато пускаше в чая си резенче лимон.
Присила стана, сгъна салфетката си и я остави на масата. Излезе, без да каже нито дума, качи се в стаята за гости и започна да си събира багажа.
— Татко, можеш да вземеш следващия самолет за дома.
— Най-накрая. Но защо сега?
— На майка най-после ѝ дойде умът. Преди час се изнесе от апартамента на лейди Вирджиния.
— Какво те кара да мислиш, че няма да се нанесе обратно?
— Това, че мъкнеше три куфара и взе такси до хотел "Мълбери" в Пимлико.
— Тръгвам за летището — каза Боб.
Клайв затвори телефона.
— Да ида ли да взема татко от "Хийтроу" и да го откарам до "Мълбери"?
— По-добре не — каза Себ. — Само ще се пречкаш. Изчакай той да ти се обади.
По-късно вечерта Клайв се срещна с майка си и баща си на питие в "Савой".
— Толкова романтично — каза Присила, която държеше Боб за ръката. — Баща ти резервира същия апартамент, в който прекарахме първата нощ от медения си месец.
— Но така ще живеете в грях — подразни я Клайв.
— Не за дълго — отвърна Присила. — Утре сутринта имаме среща със съдия Хейвърс. Адвокатът ни смята, че тя ще успее да оправи нещата.
— Имам чувството, че нейна чест изобщо няма да се изненада — отбеляза Клайв.