По-силно от меча
- Автор: Арчер Джеффри
- Серия: Хрониките на Клифтън #5
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «По-силно от меча». Краткое содержание книги:
Когато посещава издателя си в Ню Йорк, Хари Клифтън научава, че е бил избран за президент на Асоциацията на английските писатели и незабавно започва кампания за освобождаването на писателя Анатолий Бабаков. Престъплението на Бабаков е, че е написал книга под заглавие Чичо Джо, унищожително свидетелство за това какво е да работиш за Сталин. Хари е така твърдо решен да постигне освобождаването на Бабаков, че излага собствения си живот на риск. Съпругата му Ема, която е начело на Барингтън Шипинг, е изправена пред последиците от атаката на ИРА срещу Бъкингам. Някои членове на борда смятат, че тя трябва да подаде оставка.
Сър Джайлс Барингтън е вече министър и изглежда готов за още по-важен пост.
В Лондон синът на Хари и Ема — Себастиан, бързо си изгражда име в банка Фартингс и предлага брак на красивата млада американка Саманта. Но презреният Ейдриън Слоун няма да спре пред нищо, за да премахне съперника си.
Завладяващата сага Хрониките на Клифтън на Джефри Арчър продължава. Спиращата дъха история на семейство Клифтън и семейство Барингтън продължава с характерните обрати, направили автора един от най-популярните писатели в света.
— Възможно ли е да се случи нещо, което да промени това?
— Промяна на ръководството в Кремъл би могла да помогне. Ако начело застане някой, който иска светът да научи какъв е бил Сталин в действителност. Но докато Брежнев е на власт, шансовете за това не са големи.
— Но той несъмнено знае, че ние знаем какво знае той.
— Знае, но просто не е склонен да го признае на целия свят.
— Бабаков има ли семейство?
— Жена му избяга от Русия малко преди да го арестуват. Сега живее в Питсбърг. Поддържам връзка с нея и се надявам да я посетя при следващото ми ходене до Щатите.
— Дано да успеете — каза Присила. — Не помисляйте нито за момент, че ние, външните хора, сме забравили за кампанията ви. Тъкмо обратното, примерът ви ни вдъхновява.
— Благодаря — каза Хари. — Вие с Боб ми оказахте голяма подкрепа през годините.
— Робърт е огромен почитател на жена ви, както несъмнено знаете. На мен просто ми отне малко повече време да разбера защо.
— Какво прави Боб, след като компанията отново процъфтява?
— Наумил си е да строи нова фабрика. Смята, че почти цялото му оборудване е от каменната ера.
— Това няма да му излезе евтино.
— Да, но едва ли има много избор, след като по всичко изглежда, че ще влезем в Общия пазар.
— Видях го да вечеря в Бристол със Себ и Рос Бюканан.
— Да, кроят нещо, но не успях да науча почти нищо. Ако бях детектив сержант Уоруик…
— Детектив инспектор Уоруик — с усмивка я поправи Хари.
— Да, разбира се. Помня, че беше повишен в последната ви книга. Несъмнено инспектор Уоруик щеше да открие какво замислят.
— Аз също мога да добавя едно-друго — прошепна Хари.
— Тогава да обменим знания.
— Да не забравяме, че Себ така и не прости на Ейдриън Слоун, че се е назначил за председател в деня на погребението на Седрик Хардкасъл.
— В Хъдърсфийлд — каза Присила.
— Да, но какво общо има това?
— Защото знам, че Боб взема ферибота през Хъмбър през последните два месеца.
— Да не би да посещава друга жена, която по случайност притежава петдесет и един процента от „Фартингс"?
— Възможно е. Защото Арнолд Хардкасъл неотдавна остана при нас с преспиване и като се изключи времето за хранене, двамата с Боб така и не излязоха от кабинета.
— Значи няма да е зле Ейдриън Слоун да си отваря очите на четири, защото ако Боб, Себ и Арнолд работят в екип, Господ да му е на помощ — каза Хари и хвърли поглед през масата към съпруга на Присила.
— Напоследък „Рибен пастет Бингам" не се появява в заглавията на вестниците — каза Гуинет.
— И в това няма нищо лошо — отвърна Боб. — Сега можем да се заемем с храненето на страната, вместо да даваме на журналистите материал за клюки.
Гуинет се разсмя.
_ Трябва да ви призная нещо. В къщата ни никога не е влизала нито една кутия от рибния ви пастет.
— А аз трябва да ви призная, че никога не съм гласувал за лейбъристите, макар че сигурно щях да го направя, ако живеех в Бристол.
Гуинет се усмихна.
— Каква според вас е вероятността Джайлс да си запази мястото? — попита Боб.
— Най-вероятният резултат ще е задържане на косъм — каза Гуинет. — Бристолското пристанище винаги е било спорно място за кандидатура, но социологическите проучвания показват, че този път силите са на практика изравнени. Така че много ще зависи от кандидата, издигнат от местните консерватори.
— Но Джайлс е популярен министър и се ползва с възхищението и на двете страни в Парламента. Това не се ли брои?
— Това ще му осигури около хиляда гласа според Гриф Хаскинс. Но избирателният му агент непрекъснато ми повтаря, че ако в национален мащаб настроенията са против теб, няма какво да направиш.
— Предполагам, че доста често идвате в Камарата на общините — каза Джийн Бюканан.
— Всъщност не чак толкова често — отвърна Гриф. — Застъпниците обикновено оставаме на фронта и се грижим избирателите все още да обичат представителя си.
В този момент вратата на салона се отвори и всички разговори спряха.
— Не, не, моля ви, не ставайте. Не исках да ви прекъсвам — каза той със силен йоркшърски акцент, който не се беше повлиял от няколкото години преподаване в Оксфорд.
— Много мило от ваша страна, че дойдохте, господин премиер — каза Джайлс, скачайки на крака.
— За мен с удоволствие — отвърна Харолд Уилсън. — Намерих повод да се намъкна за няколко минути от вечеря с председателя на Националния профсъюз на миньорите. Между другото, Джайлс — добави той, като се огледа, — няма да се изненадам, ако в този салон торите имат числено превъзходство. Но нямай грижи, Гриф ще се оправи с тях. — Премиерът се наведе през масата и стисна ръката на избирателния агент на Джайлс. — А кои са тези две възхитителни дами?