По-силно от меча
- Автор: Арчер Джеффри
- Серия: Хрониките на Клифтън #5
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «По-силно от меча». Краткое содержание книги:
Когато посещава издателя си в Ню Йорк, Хари Клифтън научава, че е бил избран за президент на Асоциацията на английските писатели и незабавно започва кампания за освобождаването на писателя Анатолий Бабаков. Престъплението на Бабаков е, че е написал книга под заглавие Чичо Джо, унищожително свидетелство за това какво е да работиш за Сталин. Хари е така твърдо решен да постигне освобождаването на Бабаков, че излага собствения си живот на риск. Съпругата му Ема, която е начело на Барингтън Шипинг, е изправена пред последиците от атаката на ИРА срещу Бъкингам. Някои членове на борда смятат, че тя трябва да подаде оставка.
Сър Джайлс Барингтън е вече министър и изглежда готов за още по-важен пост.
В Лондон синът на Хари и Ема — Себастиан, бързо си изгражда име в банка Фартингс и предлага брак на красивата млада американка Саманта. Но презреният Ейдриън Слоун няма да спре пред нищо, за да премахне съперника си.
Завладяващата сага Хрониките на Клифтън на Джефри Арчър продължава. Спиращата дъха история на семейство Клифтън и семейство Барингтън продължава с характерните обрати, направили автора един от най-популярните писатели в света.
Боб прочете бавно изявлението и остана впечатлен от постижението на сина си. Даваше си сметка обаче, че трябва да се направи много повече, ако искаха обществеността и особено лейди Вирджиния да повярва, че наистина мисли това, което казва.
— И след като се върна в Лондон какво ще правя?
— Отлитате за Ница, отивате право в къщата при Кап Фера и стоите в готовност — каза Себ.
— А след това? — попита Боб. — Никога не съм издържал повече от няколко дни в Южна Франция, преди да ми писне до подлудяване от скука и да хвана самолета обратно.
— Е, ще се наложи да се представиш много по-добре, ако искаш да убедиш света колко много се наслаждаваш на раннсгго си оттегляне и че нямаш абсолютно никакво намерение да се връщаш в Гримсби — каза Клайв.
— Имайте предвид, че на повечето хора ще им е трудно да го повярват — рече Себ.
— Оттегляне ли? — каза Боб, без да обръща внимание на коментара на Себ. — По-скоро бих умрял, отколкото да се оттегля. Колкото до забавленията, не съм устроен за бездействие, така че ще те попитам, Себ, как точно да си убивам дните?
— Може би ходене от време на време на голф, последвано от дълъг обяд в някой от луксозните ресторанти по Ривиерата и посещения на някои по-екзотични нощни клубове в Ница?
— И къде ще намеря пинта, Бейтмън“, треска и пържени картофи, сервирани във вестник?
— Съмнявам се че ще намерите много заведения за риба и картофки в Кап Фера — призна Себ.
— Освен това на Ривиерата няма голямо търсене на пюре от грах — добави Клайв.
Тримата избухнаха в смях.
— Съжалявам майка ти, Клайв — каза Боб. — Тепърва ще открие колко близка приятелка ѝ е всъщност лейди Вирджиния Фенуик.
— Е, майоре, поне този път ще бъдете начело на компания, която няма борд на директорите или някой друг, пред когото да ви се налага да отговаряте. Можете да започнете с бял лист хартия и да определите свои собствени правила.
— Възможно е. Но несъмнено сте забелязали, че акциите на компанията се сринаха вчера след изявлението на Бингам за пресата.
— Какво изявление? — изненада се Вирджиния.
Фишър взе броя на „Таймс“ от масичката и отвори на водещата статия в бизнес секцията. Вирджиния впери поглед в снимката, на която Боб се ръкуваше с някакви служители от фабриката след прощалната си реч, след което внимателно прочете изявлението му: „Разбира се. мъчно ми е да напусна компанията, основана от дядо ми през 1857 г., особено след като я ръководих през последните двайсет и три години. Но аз не се страхувам за бъдещето на "Бингам“, докато компанията е във вещите ръце на бившата ми съпруга Присила. Надявам се, че всички ще продължите да я подкрепяте, както винаги сте подкрепяли мен. Време ми е обаче да се оттегля в прекрасния си дом в Южна Франция и да се отдам на напълно заслужена почивка".
— Не вярвам на нито думичка — каза Вирджиния. — Така че колкото по-бързо потеглите за Гримсби, толкова по-добре, майоре. Ще ви потрябват всичките ви умения и опит като офицер, за да задържите тези хора на местата им.
Докато по-късно вечерта караше баща си до „Хийтроу“, Клайв не успя да изкопчи от него нито думичка.
— Какъв е проблемът, татко? — попита накрая той.
— Някои от служителите плачеха, когато си тръгвах. Хора, с които съм работил повече от двайсет години. Трябваше да напрегна цялата си воля да не запретна ръкави и да започна да товаря камионите.
— Разбирам как се чувстваш, татко, но взе правилното решение, повярвай.
— Надявам се — отвърна Боб, докато спираха пред терминала.
— И не забравяй, видиш ли фотограф, просто се усмихвай и се прави на спокоен. Не искаме пресата да си помисли, че си нещастен, защото лейди Вирджиния веднага ще се досети какво сме намислили.
— Обзалагам се, че вече се е досетила.
— Татко, можем да я бием, стига да не си изпуснеш нервите.
— Моля те, направи изгнанието ми колкото се може по-кратко — каза Боб, след като регистрира единствения си куфар и прегърна сина си.
— Ще ти се обаждам всеки ден и ще ти разказвам за всичко, което става тук — обеща Клайв.
— И дръж майка си под око. Ще изпита ужасен шок когато за първи път се изправи пред истинската Вирджиния.
Когато стъпи на перона на гарата в Гримсби, майорът вече знаеше какво точно трябва да се направи. Планът му бе неразбиваем. А стратегията му бе изпипана до най-малката подробност.