По-силно от меча

— Знам — каза Трелфорд. — И с нетърпение очаквам да го прочета.

Високоговорителят на стената изпращя.

— Моля всички свързани с делото лейди Вирджиния Фенуик срещу…

— Журито явно е решило — каза Трелфорд, който вече бе тръгнал. Обърна се да види дали го следват и се сблъска с някого. Извини се, но младият мъж не го погледна. Себастиан, който беше избързал напред, отвори вратата на зала 14, за да може майка му и адвокатът ѝ да заемат местата си на първия ред.

Ема беше прекалено нервна, за да говори, и докато чакаха появяването на журито, поглеждаше нервно през рамо към Хари, който седеше точно зад нея.

Когато нейна чест Лейн влезе, всички станаха. Тя се поклони и зае мястото си. Ема насочи вниманието си към затворената врата зад местата на журито. След малко тя се отвори и се появи приставът, следван от дванайсетимата си подопечни. Те заеха местата си с много туткане, сякаш са на театър. Приставът ги изчака да се настанят, удари три пъти с жезъла си в пода и извика:

— Моля председателят на журито да стане.

Председателят се изправи в целия си ръст от метър и шейсет и погледна нагоре към съдийката. Нейна чест Лейн се наведе напред.

— Стигнахте ли до единодушно решение?

Ема си помисли, че сърцето ѝ ще спре. докато чакаше отговора.

— Не, госпожо.

— А стигнахте ли до решение с мнозинство поне десет на два гласа?

— Да, госпожо — отвърна председателят, — но за съжаление в последния момент един заседател размисли и през последния час отново си останахме девет на три. Не съм уверен, че това ще се промени, така че отново търся съвета ви какво да правим.