Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
В една от бараките намери няколко консерви телешко и лакомо изгълта едната — не беше възможно да се храни и да лети, освен ако не управляваше с лявата ръка, а той бе от доста време в Иран, за да направи такова нещо. После взе бутилката бира, която бе оставил в снега да се охлади, и отпи на малки глътки. В един от варелите имаше вода. Той счупи леда и плисна лицето си, за да се освежи, но не посмя да пие от нея. Избърса се. Наболата му брада драскаше и той отново изруга, искаше да изглежда възможно най-добре пред нея. Спомни си летателната чанта и самобръсначките. Една от тях работеше с батерии. Намери я.
— Можеш да се обръснеш в Техеран — каза той на отражението си в стъклото на кабината. Нямаше търпение да продължи пътя си.
Последен поглед наоколо. Сняг и скали, нищо повече. В далечината беше пътят Кум — Техеран. Небето бе покрито с облаци, но те бяха нависоко. Далече над него се виеха някакви птици. «Лешояди. Хищници някакви» — помисли си той, докато закопчаваше колана.
Техеран, в дома на Бакраван: 5,15 следобед.
Вратата във високия зид се отвори и излязоха две жени с чадори и забулени лица — Шаразад и Джари. Бяха неузнаваеми. Джари затвори вратата и забърза след Шаразад, която се отдалечи сред тълпата.
— Принцесо, чакай… няма защо да бързаш…
Шаразад обаче не забави крачка, докато не зави зад ъгъла. Чак тогава спря и зачака нетърпеливо.
— Джари, сега те оставям — каза й тя, без да й даде време да я прекъсне. — Не си отивай вкъщи, а ме чакай в кафенето, знаеш кое, в шест и тридесет, изчакай ме, ако закъснея.
— Но, принцесо… — едва промълви Джари, — но негово преподобие Мешанг… казахте му, че отиваме до доктора и не…
— В кафенето към шест и тридесет, шест и тридесет до седем, Джари! — Шаразад забърза надолу по улицата, пресече опасно движението, за да се отърве от прислужницата си, която тръгна след нея, кривна в някаква пряка, после в друга и скоро бе свободна. — Няма да се омъжа за този ужасен човек, няма, няма, няма! — рече тя високо.
Подигравките започнаха още следобед, въпреки че Мешанг бе съобщил за голямото зло едва на обед. Най-добрата й приятелка бе дошла преди час да я пита дали слуховете са верни, дали Шаразад ще се омъжи за някой от семейство Фаразан: «Говорят по цялата чаршия, мила Шаразад, дойдох веднага да те поздравя.»
— Сега, когато се развеждам, брат ми има много планове — отвърна тя небрежно. — Има много кандидати.
— Разбира се, но има слух, че зестрата вече е договорена с Фаразан.
— О? За пръв път чувам. Какви лъжци са хората!
— Съгласна съм, ужасно е. А пък разни злобни клюкарки твърдят, че сватбата щяла да бъде другата седмица и твоят… и евентуалният ти съпруг ликувал, че е надхитрил Мешанг за зестрата.
— Някой да надхитри Мешанг? Това трябва да е лъжа!
— Знаех си, че слуховете са лъжливи! Знаех си! Как би могла да се омъжиш за старата диария Дарануш, Шах на лайната? Как би могла! — Приятелката й се разсмя гръмогласно. — Горкичката, какво ли ще стане с тебе?
— Какво значение има? — бе извикал Мешанг насреща й. — Те само завиждат! Сватбата ще се състои и тази вечер ще го приемем на вечеря.
«Може би ще го приема, а може би не» — помисли си тя, кипнала от гняв. — Може би вечерята няма да бъде такава, каквато очакват.“
Огледа се отново, за да се ориентира, коленете й се подгъваха. Отиваше в апартамента на неговия приятел, недалеч от тук. Там щеше да намери тайния ключ в нишата долу и да влезе, да погледне под килима в спалнята и да вдигне дъската, както го бе видяла да прави. После да извади пистолета и гранатата. Благодареше на Бога за чадора — с него можеше да скрие и тях, и себе си, после щеше внимателно да постави дъската и килима на мястото им и да се върне вкъщи. Вече почти се задушаваше от вълнение. „Ибрахим ще се гордее с мене: да вляза в битка за Бога, да се жертвам за Бога. Нали и той отиде на юг да се жертва в битка със злото по същия начин? Разбира се, че Бог ще му прости левичарските глупости.
Колко умно от негова страна да ми покаже как се маха предпазителят, как се зарежда пистолетът и се държи гранатата, как да дръпна халката и да я хвърля срещу враговете на исляма с викове «Бог е велик! Бог е велик…» После да се втурна срещу тях, да стрелям срещу тях и да се издигна в рая, ако мога тази вечер, най-късно утре, целият град гъмжи от слухове, че левичарите в Университета са започнали очаквания си бунт. Ние ще ги смажем, синът ми и аз, ще ги смажем, войници на Бога и Пророка, слава на името му, ще ги смажем! Бог е велик! Бог е велик… Просто дърпаш халката, броиш до четири и я хвърляш, помня точно всичко, което ми каза.“