Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
— Да — отвърна Петикин. Дощя му се да се развика от радост, че най-после един или и двата са в системата. При този курс сигурно идваха от Ковис. Същевременно осъзна ясно, че са още много далече от безопасността. — Точно така.
— Може би изобщо не са вашите. Да пребъде славата на Всевишния, но това е дяволски любопитен курс, да подхождат от изток, ако той или те са в транзит от Великобритания. — Петикин не реагира на внимателния поглед на Суини. — Все пак да речем, че са вашите. И какви ли са позивните им?
Безпокойството на Петикин нарасна още повече. Ако му дадеше новите британски регистрационни номера, а хеликоптерите се обадеха с иранската регистрация, както бяха длъжни да направят, щяха да загазят всички. Истинските букви на позивните щяха да се видят от кулата, когато хеликоптерите се приближат за кацане — нямаше начин диспечерите да не ги видят. Но ако дадеше на Суини иранските регистрации… това щеше да провали „Вихрушка“. „Това копеле се опитва да ме хване в капан“ — помисли си той и му се догади.
— Съжалявам — каза неуверено Чарли. — Не ги зная. Документацията ни не е от най-добрите. Съжалявам.
Телефонът на бюрото тихо измърка. Суини вдигна слушалката.
— А, да, да, господин командващ… Да… Не, не в момента… мислим, че са два… да, да, съгласен съм… не, сега е добре. От време на време изчезва… Да, да, много добре. — Затвори и отново се концентрира върху екрана.
Петикин също се втренчи в него. Светлата точка, която означаваше толкова много, сякаш не се движеше.
Суини превключи на максимален обхват и картината на екрана показа вътрешността на Залива, на запад няколко мили до границата на Кувейт с Ирак, на северозапад до ирано-иракската граница… и двете бяха толкова наблизо.
— Далечният обхват не ни работеше известно време, иначе щяхме да ги видим по-рано — почна Суини. — Сега е добре, слава Богу. Там е пълно с бази на изтребители — подхвърли той разсеяно, моливът му посочи към иранската страна на водната граница — през Шат ел-Араб към Абадан. После се премести към залива на линията от Ковис към Кувейт и се спря над една светла точка. — Това са вашите хеликоптери, ако са два и ако са ваши. — Върхът на молива се придвижи малко на север към две други бързо движещи се точки. — Изтребители. Не са наши. Но са в нашия район. — Той вдигна поглед и Петикин потръпна. — Неканени и без разрешение, значи враждебни.
— Какво правят? — попита Чарли. Вече беше сигурен, че Суини си играе с него.
— Е, и ние бихме искали да знаем. — Гласът на Суини не беше приятелски. С молива си той посочи две други точки, които се отдалечаваха от военната писта на Кувейт. — Това са наши, които отиват да видят какво става. — После подаде на Петикин една слушалка и превключи предавателя си. — Тук Кувейт: приближаващ се хеликоптер или хеликоптери по курс 274 градуса, какви са позивните и височината ви?
Пращене на статично електричество. Повикването бе повторено търпеливо. После Петикин разпозна гласа на Макайвър:
— Кувейт, тук хеликоптер… тук хеликоптер Бостън Танго с хеликоптер Хотел Ехо в транзитен полет за Ал Шаргаз, издигаме се през сто и осемдесет към двеста. — Макайвър беше дал само последните две букви на иранската регистрация вместо всички букви, изисквани при първоначалното повикване, включително първите две ЕР за Иран.
За изненада на Чарли Суини прие обаждането:
— Хеликоптери Бостън Танго и Хотел Ехо, обадете се при външния маркер — нареди той и Петикин забеляза, че вниманието му е отклонено, насочено към двете враждебни точки, които сега се приближаваха бързо към хеликоптерите. Следеше ги с молива си по стъклото. — Те са точно зад тях — промърмори той. — На десет мили зад тях.
В слушалките се чу гласът на Макайвър:
— Кувейт, моля потвърдете външен маркер. Искаме директно кацане, горивото ни е малко.
— Разрешавам директно, обадете се при външен маркер.
Петикин усети твърдостта в гласа му и едва потисна въздишката си. Суини започна да си тананика нещо. Старшият диспечер, кувейтец, стана тихо от бюрото си, дойде и застана зад тях.
Наблюдаваха криволичещата покрай брега следа, виждаха светлите точки не като точки, а като два враждебни изтребителя, виждаха и двата по-бавни кувейтски прехващана, които все още бяха далече, а двата хеликоптера бяха безпомощни между тях. Приближаваха. Изтребителите почти се сляха с хеликоптерите, след това се отдръпнаха и се отдалечиха, насочиха се на изток, обратно през Залива. За миг и тримата мъже затаиха дъх. На ракетите им трябваше време, за да стигнат до целта. Секундите течаха. Точките на хеликоптерите останаха. Точките на кувейтските прехващани останаха, приближаваха се към хеликоптерите, после и те се обърнаха назад към дома. Суини веднага превключи на техния канал и се заслуша. Вдигна поглед към старшия диспечер и му каза нещо на арабски.