Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
За тяхна изненада служителят бръкна в жабката на колата и извади пачка формуляри.
— Нареде… Ще приема полетния ви план тук и ще ви дам разрешение за директен полет до Бахрейн, така че можете да тръгнете веднага. Можете да ми платите съответната такса за кацането и ще ви подпечатам и паспортите. Няма да е необходимо да ходите до летището.
— Какво?
— Ще приема плана ви сега и можете да заминете направо оттук. Моля, попълнете го. — Той подаде формуляра на Макайвър. Наистина беше съответният формуляр. — Когато сте готов, подпишете го и ми го върнете. — В колата кръжаха няколко мухи, които го дразнеха, и той махна с ръка да ги отпъди. После вдигна микрофона на радиото, изчака многозначително, докато Макайвър и Петикин се отдалечат, и заговори нещо тихо.
Те отидоха и се опряха на камиона. Не можеха да повярват.
— Господи, Мак, мислиш ли, че знаят и просто ни пускат?
— Не знам какво да мисля. Да не губим време, Чарли. — Макайвър пъхна формуляра в ръцете му и каза по-раздразнено, отколкото искаше: Просто попълни плана, преди да е променил решението си: до Ал Шаргаз. Ако ни се случи авария на Джелет, това си е наш проблем. За Бога, действай и да се вдигаме колкото е възможно по-бързо.
— Разбира се. Веднага.
— Ти няма да управляваш, нали, Дънкан? — попита Джени.
— Не, Чарли ще управлява.
Петикин се замисли за момент и извади един ключ и парите си.
— Джени, това е ключът от стаята ми. Моля те, събери ми нещата, няма нищо важно, плати сметката и вземи следващия самолет, Бидъл ще ти осигури предимство.
— Ами паспорта и разрешителното ти? — попита тя.
— Винаги си ги нося. Умирам от страх да не ги загубя. Нося и една стодоларова банкнота — никога не знаеш кога ще ти потрябва бакшиш.
— Считай, че е направено. — Тя бутна тъмните очила на носа си и се усмихна на съпруга си. — А ти какво ще правиш, Дънкан?
Макайвър въздъхна дълбоко, без да се усети.
— Ще трябва да продължа, Джен. Не смея да остана тук — съмнявам се дали ще ми разрешат. Те ужасно се страхуват да не размътят нещата и искат да ни видят гърбовете. Очевидно е, нали — някой да е чувал за разрешение, издавано на плажа? Ние сме една проклета неприятност и заплаха за държавата. Разбира се, че е така. Това е истината! Направи както казва Чарли, Джен. Ще заредим на Джелет, там ще сменим регистрациите и да се надяваме на най-доброто. — Носиш ли шаблоните, Чарли?
— Четки, боя, всичко — отвърна Петикин, без да спре попълването на формулярите. — Ами Вазари?
— Той е член на екипажа, докато някой не повдигне въпроса. Запиши го като радиооператор. Това не е лъжа. Ако в Бахрейн не е проблем, то в Ал Шаргаз със сигурност ще бъде. Може би Анди ще измисли нещо.
— Добре. Член на екипажа. Значи това е.
— Добре. Джен, оттук до Джелет е лесно, до Бахрейн — също, и до Ал Шаргаз. Времето е хубаво, ще има луна, така че един нощен полет ще бъде чудесен.
— Направи както казва Чарли. Ще стигнеш там навреме, за да ни посрещнеш.
— Ако тръгвате веднага, ще ви трябва храна и няколко бутилки вода — рече тя. — Можем да вземем оттук. Аз ще взема, Чарли. Ела с мене, Дънкан, имаш нужда от едно питие.
— Налей ми едно в Ал Шаргаз, Джен.
— Непременно. Но ще ти налея едно и сега. Ти няма да управляваш, а имаш нужда, а и аз имам нужда от едно. — Тя отиде при служителя от имиграционната служба, за да вземе разрешение да купи сандвичи и да се обади по телефона.
— Ще се върна след секунда, Чарли. — Макайвър я последва във фоайето на хотела и отиде направо в тоалетната. Повърна и му беше необходимо доста време, за да се съвземе. Когато излезе, тя тъкмо приключваше телефонния разговор.
— Сандвичите ще дойдат всеки момент, питието ти е готово и поръчах телефонен разговор с Анди. — Тя го поведе към една масичка на разкошната тераса на бара. Очакваха ги три леденостудени чаши „Перие“ с резенчета лимон и двойно уиски без лед, точно както го обичаше. Той изпи първото „Перие“ на един дъх.
— Господи, имах нужда от такова нещо… — Погледна към уискито, но не го докосна. Отпи замислено от втората чаша минерална вода и погледна към нея. Когато бе изпил вече половината, каза: — Джен, мисля, че бих желал да дойдеш с мене.