Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
— Дадоха им нашите координати, капитане — предупреди Вазари. — Наредиха им да подготвят ракетите за изстрелване… сега съобщават, че са готови…
— Говори Харг! Хеликоптерите незаконно по курс 270, качете се на триста и чакайте. Ако не се подчините, ще бъдете прехванати и свалени. Повтарям: ще бъдете прехванати и свалени.
Макайвър отмести ръка от колектора и потърка гърдите си. Болката се беше върнала. После упорито продължи по курса, а Вазари превеждаше откъслечно какво си приказваха в ефира: — … Водачът казва: „Следвайте ме надолу…“ Сега един от ескадрилата казва: „Всички ракети са готови… как ще ги открием в тия лайна… забавям… не искам да ги изпуснем…“ Наземният диспечер казва: „Потвърдете, че ракетите са готови, потвърдете унищожаване на целта“… Господи, те потвърждават, че ракетите са готови и са на курс за сблъсък с нас!
В този миг двата изтребителя изскочиха насреща им от мъглата, но малко вдясно и на двадесетина метра над тях, профучаха и изчезнаха.
— Господи, дали ни видяха?
— Не зная, капитане, но тези копелета носят ракети с топлинно насочване.
Сърцето на Макайвър биеше бясно. Той направи знак и двамата с Еър спряха и увиснаха точно над вълните, за да заблудят преследвачите.
— За Бога, Вазари, кажи ми какво си говорят!
— Пилотите псуват… съобщават, че са на шестстотин метра, двеста възела… единият казва, че не вижда нищо, а горната част на облаците е на сто… морето не се вижда… Диспечерът казва да продължат към международната граница и да застанат между нея и пиратите… Божичко, пирати! Да застанат между тях и Кувейт… да видят дали облачната покривка не е по-тънка… да останат в засада на шестстотин…
„Какво да правим? — питаше се Макайвър. — Можем да подминем Кувейт и да се насочим направо към Джелет. Няма смисъл, при този вятър няма да стигнем. Не можем да се върнем. Остава Кувейт и да се надяваме, че ще им се изплъзнем.“
При международната граница облаците бяха толкова малко, че едва ги скриваха. Изтребителите обаче дебнеха някъде наблизо, търсеха прозорец или по-тънка облачна покривка, или пък плячката да реши, че е в безопасност, и да се изкачи на височина за заход. В продължение на четвърт час военният канал бе потънал в мълчание. Вече се чуваха диспечерите от Кувейт.
— Ще спра единия двигател, за да пестя гориво — каза Макайвър.
— Да извикам ли Кувейт, капитане?
— Не, аз ще се обадя. След минутка. Ти по-добре иди отзад в кабината и се приготви да се скриеш. Виж дали няма някакви морски гащеризони в шкафчето. Използвай морско осигурително платнище. Изхвърли си униформата и си приготви един спасителен пояс, да ти е подръка.
— Ще паднем ли в морето? — Вазари беше пребледнял.
— Не. Само за камуфлаж, в случай че ни инспектират — излъга Макайвър. Не се надяваше да стигнат до брега. Гласът му беше спокоен, умът му беше спокоен, но крайниците му сякаш бяха налети с олово.
— Какъв е планът, след като кацнем, капитане?
— Ще играем според обстоятелствата. Имаш ли някакви документи?
— Само разрешителните ми за радиооператор, американско и иранско. И в двете пише, че съм от иранските ВВС.
— Крий се. Не знам какво ще стане, но да се надяваме, че ще ни се размине.
— Капитане, трябва да се издигнем по-високо, да излезем от тази мъгла, няма нужда да насилваме късмета си — рече Вазари. — Вече минахме границата. Сега сме в безопасност.
Макайвър погледна нагоре. Облаците и мъглата се разнасяха много бързо, сега вече едва ли можеха да ги скрият. Червената предупредителна светлина сякаш запълваше целия му хоризонт. Май беше по-добре да се издигнат. „Вазари е прав, няма смисъл да насилваме късмета си“ — помисли си той и каза: — Ще бъдем в безопасност чак когато сме на земята. Знаеш това, нали?
Кулата на летището в Кувейт: 4,38 следобед.
Голямата зала бе пълна със служители. Някои бяха британски диспечери, някои — кувейтски. С най-доброто съвременно оборудване: телекси, телефони, ефективност. Вратата се отвори и влезе Чарли Петикин.
— Търсили сте ме, сър? — обърна се той разтревожено към дежурния диспечер, пълничък червендалест ирландец с двоен микрофон и единична слушалка на главата.
— Да, да, точно така, капитан Петикин — отвърна рязко диспечерът и безпокойството на Петикин изведнъж нарасна. — Казвам се Суини. — Използваше молив за стъкло вместо показалка. В периферията на радарния екран, на линията на двадесетте мили се виждаше малка светла точка. — Това е хеликоптер, вероятно два. Той или те тъкмо се появиха, още не са се обадили. Изглежда, ти чакаш два пристигащи, така ми казаха, транзит от Великобритания, така ли е?