Ловецът
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Уайът Хънт [bg] #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-1528-0
- Переводчик: Деян Кючуков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ловецът». Краткое содержание книги:
Отгледан от любящи приемни родители, частният детектив от Сан Франциско Уайът Хънт никога не е проявявал интерес да открие рожденото си семейство — докато един ден не получава смразяващо съобщение от непознат номер: „Как е умряла майка ти?“.
В отговора се крие убийство и подтикван от своето любопитство и от тайнствения кореспондент, той се захваща със случай, за чието съществуване дори не е подозирал и е останал неразрешен с десетилетия. В Службата за закрила на детето, откъдето е взет за осиновяване, нишките се губят; родният му баща, на два пъти обвиняван, но така и неосъден за убийството, се укрива; Еви, пристрастената към наркотици религиозна фанатичка и някогашна приятелка на майка му, е непроследима.
Изпращачът на съобщенията настоява, че убиецът още е на свобода, но сам отказва да разкрие самоличността си. Играта на котка и мишка отвежда Хънт до екзотични и опасни места. С приближаването до отговора нараства и опасността, тъй като убиецът има тайна, която може да бъде поверена единствено на гроба.
Майсторът на трилъра Джон Лескроарт заплита една шокираща, напрегната история за тъмните сенки на миналото… и за смъртната опасност, дебнеща пред вратата.
„Лескроарт за пореден път демонстрира демонична наслада да ни кара да обръщаме страница след страница.“The Washington Post
Джон Лескроарт е автор на двайсет и два романа, в това число бестселърите на New York Times „Щети“, „Наградата“ и „Безкрайни тайни“. Книгите му са издавани в над 75 страни. Живее в Северна Калифорния.
— Съучастник на убиеца?
— Малко вероятно, но не го изключвам.
— Стрелба от такси?
— Странно е, знам. И друго ми мина през ума. Ако е работил по задача за твоя приятел Хънт, може това да има нещо общо.
— Струва си да се провери. — Джул замълча, после хвърли поглед към тялото и изруга полугласно. — Надали е имал и трийсет. Трябва да съобщя на Уайът.
— Както и на всички останали — допълни Сара, имайки предвид родители, съпруга и деца, ако имаше такива. Предстоеше им много дълга нощ.
Междувременно бяха обърнали тялото по гръб. Входната рана на челото приличаше на малка бучица кал, от която тъмна струйка се стичаше към косата. Джул погледна надолу към нея.
И побърза да отмести очи.
15
По-тихото място, на което се оттеглиха Уайът и Тамара, се оказа задушевният ресторант „Вентичело“, може би най-романтичното заведение в града. Нямаха резервация, но още бе рано във вторник вечер и късметът им се усмихна. Явно бяха постигнали взаимно и негласно споразумение да не обсъждат повече разследването на смъртта на майка му. Вместо това си поръчаха писия и италианско бяло вино и побъбриха за историята на своите отношения, за зле напасваните приливи и отливи на взаимното си привличане. За първото влюбване на Тамара в него още в колежа и за второто, четири години по-късно, за увлечението на Хънт по нея, когато току-що бе постъпила във фирмата, но излизаше с друг негов служител, и накрая за последната фаза, довела до раздялата му с Джина Роук.
Сега голямата гаражна врата на бившия склад се затвори зад гърба им. Хънт угаси двигателя и фаровете на купъра угаснаха. Те останаха да седят в приглушения мрак, преплели пръсти.
— Е, ето ни най-сетне тук — каза Тамара.
— Доста време ни отне, не мислиш ли?
— Точно колкото трябва — стисна ръката му тя. — Ни повече, ни по-малко.
— Да влезем ли вътре?
— Май ще е най-добре.
И двамата отвориха вратите.
— Искаш ли първо да вкараме някой кош? — попита той.
Тя заобиколи колата и отново хвана ръката му.
— Може би по-късно.
Тъкмо влизаха в жилищната част на склада, когато мобилният на Хънт иззвъня.
— Не, това не е истина — измърмори той, докато го вадеше от калъфа, за да спре звука. На екрана бе изписано името „Девин“. — Девин може да почака.
Но не бяха изминали и пет крачки по коридора, когато стационарният телефон също нададе аларма.
— Това е заговор — каза той. — Някой е сложил скрити камери и ни наблюдава. — Пред вратата на спалнята я целуна бързо и добави: — Чакай само да изтичам да изключа проклетото нещо.
Докато стигне до кухнята, чу собствения си глас на телефонния секретар, последван от този на Джул:
— Уайът. Вдигни. Спешно е. Имам лоши новини.
Той се обърна и видя Тамара, застанала в рамката на вратата, с каменно лице и скръстени на гърдите ръце.
— По-добре го послушай.
Хънт даде на Тамара ключовете от колата, за да може да се прибере вкъщи, докато самият той взе кавазакито и за по-малко от пет минути стигна до „Ориджинал Джо“.
Там показа документите си на охраняващия полицай и обясни:
— Инспектор Джул току-що се обади и ме повика. Жертвата е мой служител.
Полицаят кимна, каза му да изчака и отиде да поиска разрешение, но Хънт го последва на две крачки разстояние. Ченгето или не забеляза, или не го беше грижа, но във всеки случай двамата скоро се озоваха до малката група, включваща Джул и Сара Русо, скупчена на тротоара на известно разстояние от мястото, където тялото на Иван все още лежеше върху мокрия, студен бетон.
Хънт поздрави с неопределено кимване на глава, после погледна въпросително Джул и получавайки мрачното му мълчаливо съгласие, се доближи до трупа, край който съдебните медици вече разстилаха черната торба.
— Бихте ли ни оставили за секунда, момчета? — попита Джул, като сложи ръка на рамото на приятеля си. — Добре ли си?
— Никоя част от мен не е добре. — Хънт приклекна и протегна ръка към шията на Иван в безполезен опит да напипа някакъв пулс. После я премести и я постави под ревера на сакото, върху ризата, където беше сърцето. Тялото все още пазеше малко остатъчна топлина. Той се изправи, пое няколко пъти дълбоко дъх и хвърли поглед нагоре и надолу по улицата. — Какво, по дяволите, е правил тук?