Били Стрейт [bg]

Порталът в стил Рококо беше отворен и Стю Бишъп с размътена от вълнение глава се опитваше да изглежда делови, докато се приближаваше сантиметър по сантиметър с немаркирания си форд към кабината на пазача.

Пред него имаше два микробуса, единият нещо се бавеше.

Петра излезе от участъка преди него с личната си кола.

Тя му вярваше по-малко от вчера.

Не можеше да я вини, след като така изстреля книгата от библиотеката пред Шолкопф, без да я предупреди. Стана импулсивно. Да не би шумът на личния му живот да беше станал вече прекалено силен?

Истината беше, че според него книгата не струваше и пукнат грош, използва Петра, за да озапти капитана. Но Шолкопф пак им три сол.

Беше изтърпял всякакви поучения. Учители, възрастни, баща му. Ийстън Бишъп, доктор по медицина, никога не си беше вкъщи, а когато се връщаше, само държеше речи с неподлежащи на съмнение истини пред публика, състояща се от осемте му деца. Стю избягваше подобен авторитаризъм със собствените си деца, вярваше, че ще се учат от личния пример, но знаеше, че основното влияние върху тях беше на Кати. Кати… мили боже.

Стю вярваше във всеопрощаващия Бог, но живееше така, сякаш Бог беше строг и неподкупен перфекционист. Това го поставяше нащрек и го караше да избягва изкушението. Тогава защо в този етап от живота му всичко се разпадаше?

Глупав въпрос.

Вторият бус замина нататък и Стю потегли. Пазачът, Ърни Робълс, му беше познат от четирите му седмици като статист („мълчалив обитател на полицейския отдел, много писане на машина и говорене по телефона“) в „Ченгето от Ел Ей“. Добър човек, общителен, без опит в полицията, бил е частен охранител преди време.