Били Стрейт [bg]

Готово. В секцията са африканските животни и е ужасно тихо. Имам пет долара в джоба, останалите ми пари са увити и закопани.

Горещо е, лятото идва рано. Много животни са сънливи, повечето се крият в пещерите си. Няма много хора — неколцина туристи, предимно японци, и млади майки с бебета в колички. Нося си тетрадка и молив, за да изглежда, все едно си готвя домашното. На открито не мириша толкова лошо. Никой не ме гледа странно, а някои дори се усмихват — двама туристи, мъж и жена, американци, възрастни, малко смахнати, носят много фотоапарати и карта на зоологическата градина, която явно не могат да разчетат. Сигурно им напомням за техния внук или нещо подобно.

Продължавам да вървя до най-високата точка на африканската секция. Повечето животни спят, но не ми пука, хубаво е да се разхождаш безцелно. Един носорог е излязъл, но само ме поглежда лошо и аз се отправям към горилите.

Пристигам и заварвам сцена.

Две млади майки са изпаднали в паника. Едната от тях изтърсва блузата си и пищи: „О, господи, гадост!“, а другата дърпа количката бързо назад. И двете се затичват към северноамериканската секция.

Веднага разбирам защо.

Лайна. Навсякъде по земята пред клетката и достъпът до горилите е блокиран.

Пет горили са излезли, четири от тях се пощят или спят, а една стои права по специфичния им начин, приведена надолу, ръцете й почти докосват земята. Женска. Мъжките имат огромни глави и сребриста ивица на гърбовете.

Започва да се разхожда, спира да огледа другите горили, чеши се и продължава да крачи. После се навежда и взема едно огромно лайно.

И го хвърля.

Не улучва главата ми и се приземява точно до мен, избухвайки в противно миришеща пушилка. Част от него полепва по обувките ми. Опитвам се да го изритам, но още една буца полита към мен. После още една.