Били Стрейт [bg]

— Значи е възнамерявал да не се бави много — каза Петра. — Свършил каквото искал и духнал.

— Точно така изглеждаше. — Соренсен звучеше като по-възрастен от нея. Мек глас, бавна реч, леко колеблив. Девойка, а не стюардеса.

— Как беше облечена Илзе, когато я намерихте? — попита Петра.

— С хубава рокля, тъмна — синя или черна май. Много красиво момиче, изглеждаше доста добре, като се имат предвид обстоятелствата. — Соренсен се закашля. — Нямаше сексуално насилие. Нямаше нужда да сме шерлокхолмовци, за да установим, че онази нощ е била с приятеля си — Карлхайнц Лаукх. Сервитьорът, който им поднесъл вечерята в „Антоанс“ на кея на плажа Редондо, си спомни за тях, защото не яли и не говорили много. Никакъв бакшиш. Предположихме, че Лаукх се е опитвал да се сдобрят, не се е получило, той се е ядосал, закарал я е някъде, убил я и я изхвърлил. Каква кола е карал — не знам, защото не успяхме да установим дали е наемал автомобил, а и не беше известно да е имал познати в Калифорния.

Соренсен малко беше повишил глас. Цитираше по памет доста подробности, като се има предвид, че престъплението е станало преди три години. Явно не можеше да го избие от главата си.

— Била е намерена в четири часа — каза Петра. — Някаква представа кога е била убита?

— Предположението бе за два — два и половина.

Рано сутринта, като Лиза. Изхвърлена на паркинг. А и блатата в Балона Крийк бяха общински парк, също като „Грифит“.

— Много пробождания ли имаше?

— Двайсет и девет — страхотна жестокост, което също отговаряше на описанието на приятеля. Като прибавим и побоищата преди това, всичко ставаше ясно. Да ти звучи като твоя случай?

— Има определени прилики, детектив Соренсен — каза Петра, като се постара гласът й да не трепне. Като се замислеше, приличаха си като две капки вода.

— Е, нали ги знаете този тип мъже — каза той. — Женомразци. Всички си приличат.

— Така е — отвърна тя. — Къде е носил куфарите този Лаукх?

— На виенското летище, но семейството му живеело в Германия. След престъплението не се върнал нито на работа, нито в града, в който живеел. Проверихме и в другите авиокомпании, но без късмет. Може да си е сменил името или просто да се е скрил в друга държава. Щеше да е хубаво да отидем на място и лично да поразгледаме, но знаеш какъв е шансът да уредим пътуване до Европа от бюджета. Така че трябваше да разчитаме на австрийската полиция и на немците, а те не се интересуваха изобщо, защото престъплението е станало тук.