Били Стрейт [bg]

Всеки път една и съща реакция: „Сигурно се майтапиш“.

Всички знаеха кой е злодеят в този случай. Но също така разбираха как началството може да ти намери работа и след като смехът им заглъхваше, веднага й изказваха съчувствието си.

Крайният резултат: няма подобни престъпления. Междувременно Карт Рамзи сигурно удряше топки за голф, киснеше в гореща вана или се любуваше на хрома и лъскавината в малкия си автомобилен музей, а бившата му жена лежеше на масата в следствието и я разфасоваха.

Мерцедесът вероятно беше изтъркан, изпран и почистен с прахосмукачка и беше по-чист от операционна зала.

Спомни си трупа на Лиза, онази зейнала, пълна с кръв дупка в корема, изскочилите вътрешности, това, което бе сторено с лицето на младата жена — и се зачуди какво ли е необходимо, за да се превърне любовта в това.

Възможно ли бе да се случи всеки път, когато страстите се нажежаваха, или пък човек трябва да е извратен?

Съпружеско блаженство, съпружеска кръв. Имаше един миг — кратък колкото мигване на окото, когато и тя бе способна да убие.

Защо си припомняше миналото?

Трябва да го преодолееш, малката.

Измъчваше се сама със спомените си.

Двайсет и пет годишната студентка по изобразително изкуство се правеше на важна, но беше така сляпо, така оглупяващо влюбена, че беше готова да жертва живота си за Ник. Такъв прилив на чувства и страст не беше изпитвала никога. Правеха любов дотогава, докато не можеше да ходи. След акта си говореха в леглото, допрели бедра, а между краката си още усещаше пулсации.

Ник изглеждаше такъв добър слушател. Чак по-късно разбра, че вниманието му е било фалшиво. Мълчеше, защото отказваше да й се разкрие.

Разказа му всичко: как е израснала без майка, как изпитваше чувство за вина, защото е станала причина за смъртта на майка си, как е побърквала баща си до такава степен, че той виждал в пансионите единственото разрешение на проблема, как е прекарала половината си детство в душни общи спални, в които останалите момичета се кикотят и пушат, говорят за мъже, понякога мастурбират, което Петра разбираше по скърцането на пружините.

Петра, странното тихо момиче от Аризона, си лежеше кротко и си мислеше как е убило майка си.

Довери на Ник тайната си, защото това беше истинска любов.

После му каза нова тайна: „Познай какво, скъпи?“. И се потупа по корема.

Очакваше изненада, може би някакво първоначално недоволство, но знаеше, че после ще се размекне, защото я обичаше.

Очите му станаха ледени и той побледня. Обезумя. Изгледа я през масата с такава омраза, каквато никога не си беше представяла, че съществува. Специалната вечеря, която бе приготвила, остана непокътната — все негови любими ястия, предвиждаше, че ще празнуват, но може би дълбоко в себе си знаеше, че няма да е доволен. Може би телешкото и италианските специалитети, двайсетдоларовото „Кианти класико“ не бяха нищо друго освен подкупи.