Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Били Стрейт [bg]
Били Стрейт [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Били Стрейт [bg]

Электронная книга - «Били Стрейт [bg]». Краткое содержание книги:

Дванадесетгодишният Били избягва от алкохолизираната си майка и садистичните изстъпления на приятеля й Моран. Далеч от дома, в Лос Анджелис, той се превръща в дете на улицата. Но една нощ всичко се обърква… Били става неволен свидетел на жестоко престъпление. Жертвата е Лиза Боулингър — бивша съпруга на кинозвездата Карт Рамзи. Подозренията падат върху Рамзи, но няма доказателства. Няма нишка, от която полицията да започне разследването. Освен тази, че е имало свидетел — дете. И Били е принуден да бяга. От полицията, защото не й вярва. От омразния Моран. Разбира се, още един човек е по следите му — убиецът. Носител на престижните награди „Едгар“ и „Антъни“, Джонатан Келерман е един от най-четените съвременни автори на трилъри. Роден през 1949 г., Келерман защитава докторска степен по клинична психология в Южнокалифорнийския университет и по-късно става доцент в медицинския му факултет. Преди това е работил като аниматор, илюстратор, редактор и музикант. Понастоящем се е посветил изцяло на успешната си писателска кариера. Творбите му, преведени в цял свят и достигнали общ тираж от милиони екземпляри, не слизат от челните места в най-авторитетните класации.
1 ... 48 49 50 51 52 53 54 55 56 ... 200
Перейти на страницу:

— Идиотка! — Чувам как пищя. Наоколо няма никой.

Горилата скръства ръце на гърдите си и ме гледа, мога да се закълна, че се усмихва, сякаш това е някаква страхотна маймунска шега.

После ме посочва. И взима още една буца.

Изчезвам оттам. Целият свят се е побъркал.

Купувам си лимонада от автомат и продължавам да вървя и да пия с надеждата, че лайняният прах ще падне, защото наистина ми е писнало от гадни неща.

Може би ще посетя клетката на влечугите. Там е хладно и сенчесто и ще е страхотно да видя още една двуглава кралска змия.

Като влизам, срещам онези същите баба и дядо туристи да излизат и те пак ми се усмихват, все още изглеждат объркани. Обикалям около боите и анакондата, пепелянките и гущерите, гърмящите змии, усойниците и кобрите. Погледах известно време един питон албинос, огромен и дебел, с розово-бели люспи и странни червени очи.

Дали това грозно бледо лице нямаше да се промъкне довечера в сънищата ми?

Няма да е толкова зле, ако го накарам да изяде човека от PLYR1.

Както съм застанал тук, си представям, че съм Повелителят на змиите и контактувам с влечугите чрез внушение. Призовавам питона албинос да се увие около човека от PLYR1, да го смачка, да го изстиска като лимон.

И той да разбира какво става с него. Това е по-лошо от смъртта. Да разбираш.

Малко по-нататък, близо до оградата на зоологическата градина, до детската площадка, направена, предполагам, за хлапетата, които се отегчават от животните, има зеленчукова леха.

Царевица, боб, домати и чушки. На табелата пише, че са за животните, да могат да ядат свежа храна. Виждал съм шимпанзета да ядат царевица, сигурно и горилите ядат, а това ме кара да се замисля.

И аз обичам царевица, но вкъщи никога не е имало. Веднъж, когато бях в шести клас, училището направи празненство за Деня на благодарността в двора — пуешко и царевица, картофи с подправки, за всички, които си платяха. Всичко беше натрупано на дълги маси, а майки с престилки разсипваха по чиниите. Отидох в града да погледам, въпреки че нямах пари да си купя. Навъртах се наоколо до края, намерих няколко монети и си платих за една игра на скибоул, но за обяд не можеше да става и въпрос — пет долара.

Но една от жените от родителския комитет ме видя как гледам царевицата и ми даде цял кочан, яркожълт и блеснал от масло, заедно с една пуешка кълка, достатъчна да нахрани цяло семейство. Занесох ги под едно дърво и ги изядох и това беше най-хубавият Ден на благодарността в живота ми.

Приближавам се все повече към зеленчуковата леха и се оглеждам.

Чисто.

Бързо прескачам въжето, отивам право при царевицата, отчупвам три кочана и ги мушвам в джоба. Те стърчат, затова ги пъхам под тениската си, прескачам обратно, сякаш нищо не се е случило, и вървя бавно, докато намеря тоалетна.

Влизам в една от кабинките, затварям вратата, сядам на капака на тоалетната чиния и изваждам единия кочан, обелвам листата и косата и се чудя каква ли е на вкус суровата царевица.

Не е зле. Твърда, хрупкава, дори не се доближава по вкус до варената с масло, но има сладък вкус на царевица. Изядох бързо два кочана, а третия — по-бавно, като дъвчех всяка хапка, докато четях мръсните надписи по стените. Когато свърших, облизах кочаните, хвърлих ги в ъгъла на кабинката, пуснах една вода и си измих ръцете и лицето на мивката. После навих крачолите на джинсите си и измих прасците си.

Стомахът ме боли, но по различен начин.

Преядох. Натъпках се като прасе.

Обядът ти е вече мой, горило.

Отмъщението е сладко като царевицата!

17.

Влизайки в стаята на отдела, Стю каза:

— Само веднъж я бил набил. Какъв човек само!

— Минал е над главите ни, направо при Шолкопф — каза Петра. — Опитва се да манипулира. — Проявяваше колегиалност, но после реши да я прати по дяволите. Ще си каже, каквото й е на сърцето. Спря се и се облегна на един шкаф. — Защо спомена за книгата?

Стю също се облегна.

— Беше любопитно, а не ми се искаше да слушам една от неговите лекции за добрите пожелания и доказателствата.

— Въпреки това ни четоха лекция.

Той сви рамене.

— Според него книгата е пълна глупост. И ти си съгласен с него, нали? — попита тя.

Той се изправи и с една ръка оправи възела на вратовръзката си.

1 ... 48 49 50 51 52 53 54 55 56 ... 200
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)