![Били Стрейт [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/5/7/bili-strejt-bg-download.jpg)
Били Стрейт [bg]
- Автор: Келерман Джонатан
- Серия: Петра Конър #1
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-459-696-8
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Били Стрейт [bg]». Краткое содержание книги:
И, разбира се, очите. Тези зеници. Горкият Скоти, нищо не беше научил.
През месеца, който Стю прекара на площадката, Уембли се опита да се сближи с него, непрекъснато му задаваше въпроси, искаше да знае каква в действителност е улицата. Защото, както всички останали, пишел сценарий, макар че мечтата му била да стане втори Скорсезе — всичко зависело от режисьорите.
Стю му отговаряше търпеливо, защото виждаше в него трогателна комбинация между хъса на поколението „X“ и пълното невежество.
После, в последния петък на снимките след работа, се забави, за да довърши някаква бумащина, използвайки като кабинет една от празните сцени. Дълбоки стонове го заведоха до ъгъла на гигантска стая, където откри Уембли, превит на пода, почти скрит зад бутафорните стени, а от ръката му стърчеше спринцовка с хероин.
Момчето не го чу да идва, очите му бяха затворени, а вените му бяха изпъкнали като въжета върху дългата му кльощава ръка. Спринцовката беше от евтините, пластмасова, за еднократна употреба.
— Скот! — каза Стю остро и момчето отвори очи. Изглеждаше по най-лошия възможен начин за един наркоман. Издърпа иглата и я хвърли на земята, където тя подскочи и напръска цимента с млечна течност. — О, боже!
Уембли избухна в сълзи.
Угризения на съвестта.
Накрая Стю реши да не го арестува, въпреки че това си беше чисто нарушение на професионалните правила: Ако станете свидетели на престъпление…
Направи се, че вярва, когато Уембли му каза, че му е за първи път и просто експериментирал. Две други дупки на ръката му доказваха обратното, но и двете бяха завехнали и изглеждаха стари, значи поне не се друсаше редовно — все още. Стю конфискува набора за дрогиране, който намери във военното яке на Уембли, и го хвърли в една кофа на площадката. Така се изложи на още по-голяма опасност от Уембли, но — слава богу — момчето не беше достатъчно умно, за да го разбере.
Закара Уембли в кафенето на „Гоу-Джис“ на булевард „Холивуд“, довлече го до едно сепаре в дъното и го наля със силно черно кафе — което според Стю си беше, технически погледнато, също наркотик, после накара момчето да се огледа в изпадналия ресторант и да види как изглеждат закоравелите наркомани.
Дозата в спринцовката трябва да не е била голяма, защото Уембли се свести и избистри погледа си. Или може би страхът беше отмил с адреналин опиата.
Поръча му хамбургер, принуди го да го изяде, а през това време му изнесе съответната строга лекция. Не след дълго Уембли започна да му разказва тъжната си биография: ужасът да израснеш в Марин с богати родители с много бракове, родители, които отказват да му изградят критерии, самотата след колежа, отчуждението и страхът от бъдещето. Стю се правеше, че приема всичко на сериозно, чудейки се дали и неговите деца ще станат такива на тази възраст. След час Уембли се кълнеше тържествено в благоприличие, милосърдие и вярност към националното знаме.
Върна го с колата в студиото. Момчето изглеждаше готово да го разцелува, беше благодарен почти по момичешки, а Стю се замисли дали не е обратен отгоре на всичко.
След това Уембли започна да го избягва на площадката. Нямаше значение. Момчето се чувстваше задължено и ако не го уволняха или не се прибереше вкъщи, Стю можеше да го използва някой ден.
И този ден беше дошъл. Сега!
— Радвам се да те видя, Скот.
— И аз — излъга неумело момчето.
Устата му затрепери и той кихна. Червен нос. И тези очи. Тъп малък идиот.
— Как си?
— Страхотно. Какво мога да направя за теб, детектив?
Той прегърна Уембли през кокалестите рамене.
— Всъщност съвсем малко, Скот. Да отидем някъде да поговорим. — Заведе Уембли до една пейка и каза: — Трябва ми информация за Карт Рамзи. Дискретна информация.
— Знам само това, което казаха и по новините.
— Няма ли клюки на площадката?
— От къде на къде?
— Защото никой не клюкарства повече от хората от шоубизнеса.
— Е, ако има клюки, значи не са стигнали до мен.
— Искаш да кажеш, че никой не е споменал нищо за Рамзи?
Уембли задъвка вътрешната страна на бузите си.
— Само… това, което всички говорят.
— И какво е то?
— Че той го е направил.
— И защо ще приказват така, Скот?