Медея и нейните деца [bg]

На другата година, когато Маша пак тръгна на училище, Ника я водеше, а Иван Исаевич я взимаше. След уроците или я прибираше вкъщи, или я водеше със себе си в театъра.

Александра скоро след преместването на Маша погреба прочутата си патронеса и напусна театъра. Сега ръководеше малко закрито ателие за правителствени дами. Мястото беше връзкарско, но Александра имаше някои покровители, останали от предишните години.

Крепдешиновите изрезки от едрогабаритните правителствени тоалети отиваха за дрехи на куклите, но и Ника, и Маша за цял живот намразиха розовото, небесносиньото, набраното и плисираното. И двете с израстването си взеха да носят мъжки ризи, а и дънки, щом започнаха да се появяват в страната.

Въпреки тъй неженствения в очите на Сандрочка стил на шестнайсет години Ника постигна шеметен успех. Телефонът звънеше денонощно и Иван Исаевич гледаше Сандрочка очаквателно: кога ще сложи край на бурния живот на дъщеря си.

Но и самата Александра сякаш се наслаждаваше на Никините успехи. В края на девети клас Ника подхвана увлекателен флирт с младежки поет, който бурно идваше на мода, и без да завърши последния срок, замина с него в Коктебел, за което съобщи постфактум с телеграма чак от Симферопол.

Маша от дванайсетгодишна стана нейно доверено лице и изслушваше с таен ужас и възхищение изповедите й. Ника с две ръце гребеше удоволствията, големи и малки, а горчивите зрънца и дребните камъчета изплюваше с лекота, без да им обръща особено внимание. Изплю впрочем и училищното образование.

Сандра не гълчеше, не провеждаше безсмислени разисквания и помнейки собствените си младини, спешно я уреди в театрално-художествено училище, където от театралните си времена имаше нужните връзки. Ника малко поупражнява рисуването, взе изпитите с необходимите петици и с наслада захвърли училищната униформа. След една година вече беше почти омъжена.

Маша остана последно дете на застаряващи родители, около нея се завъртя сега целият живот на семейството. Нощните й страхове приключиха, но от ранното докосване до тъмната бездна на безумието й остана фин усет към мистиката, възприемчивост към света и художествено въображение — всичко онова, което създава поетичната нагласа. На четиринайсет години се увлече по Пастернак, обожаваше Ахматова и пишеше тайно стихове в тайна тетрадка.