Медея и нейните деца [bg]

— Извинявай, извинявай, фъстъче.

Когато се надигна на колене и вдигна глава, му се стори сякаш са в лъч на прожектор: въздухът синкаво светеше и личеше всяка тревичка. Нямаше никакъв прожектор — насред небето се търкаляше кръгла луна, огромна, съвсем плоска и сребристосинкава.

— Извинявай, но шоуто свърши — плесна я по бедрото.

Тя стана от земята и той видя, че е с хубаво телосложение, само краката й са леко криви и като на Розка са прикачени така, че горе не се събират. Тази тясна пролука му харесваше — по-добре от дебели бедра, които се търкат едно в друго и протриват червени петна — като на Олга.

Вече се беше облякъл, а тя стоеше в лунната светлина и той невярно изтълкува бавенето й, но вече му се спеше, а преди заспиване искаше да си домисли мислите за отложеното пътуване…

Сега Посьолок беше целият като на длан и Бутонов видя пътечката, която водеше право към къщата на Витьок, към задната част на Адиния двор. Той прегърна Маша, прокара пръст по тънкия й гръбнак.

— Да те изпратя ли или сама ще си дотичаш?

— Сама — но не се затича, а го задържа. — Не ми каза, че ме обичаш…

Бутонов се засмя, беше в прекрасно настроение:

— А това, което току-що правихме с теб?

Маша се затича към къщи — всичко й беше ново: ръце, крака, устни…

Какво физическо чудо беше станало, какво безумно щастие… Това ли е, което Ника гони цял живот… Горкият Алик…

Маша надникна при децата: насред стаята стоеше вече стегната раница. Лиза и Алик спяха на сгъваеми легла, Катя се беше опънала на дивана. Ника я нямаше. „Сигурно си е легнала в Самонината стая“ — помисли си Маша. Умираше да я събуди и мигом да й разкаже всичко, но реши все пак да я остави на мира посред нощ. Не се отби в стаята на Самоня и на пръсти отиде в „синята“…

А приключенията на Бутонов тази нощ още не бяха свършили. Той видя отворена вратата на къщата и се учуди — помнеше, че сутринта я затвори с халката, макар и без катинар. Влезе — вратата скръцна, — свали си маратонките и влезе във вътрешната стая, където обикновено спеше.

На високото легло, по украински сложно натъкмено — с дантели, завивки, планина от възглавници, която Ада всяка сутрин подреждаше по големина върху бялата кувертюра, размятала буйната си коса по разбутаните възглавници, спеше Ника.

Всъщност се беше събудила от скръцването на вратата. Отвори очи и на лицето й цъфна малко изкуствена усмивка:

— Изненада! Рум сървиз!

Вторият опит в спортната му кариера винаги излизаше по-сполучлив от първия. Ника беше добра и весела, не помрачи последната нощ с глупави упреци, не каза нищо, което би могла да изтърси обидена жена.

Бутонов, верен на все същите правила за държане с жените, първото от които не можа да приложи одеве поради бързината на Маша, премина към второто, но най-важното: никога да не се впуска в обяснения с жени.