![Ръкописът на Фулканели [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/0/8/rkopist-na-fulkaneli-bg-download.jpg)
Ръкописът на Фулканели [bg]
- Автор: Мариани Скотт
- Серия: Бен Хоуп (bg) #1
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 9789547691537
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ръкописът на Фулканели [bg]». Краткое содержание книги:
— Да, аз съм.
Благодаря ти, Господи.
— Отче, ние пътувахме насам с надеждата да се срещнем с вас, но приятелят ми е ранен. Зле е.
— Звучи ми сериозно — намръщи се свещеникът.
— Ще кажете, че трябва да потърсим лекар, нали? Но не можем да го направим по причини, които в момента не мога да ви обясня. Ще ни помогнете ли?
— Тук и бездруго отдавна нямаме лекар — обясни отец Паскал, докато пътуваха в очуканото рено. — Доктор Башлар почина преди две години и никой не зае мястото му. За съжаление младите не искат да живеят в Сен Жан и селото умира.
Когато колата спря край каменната ограда в покрайнините, Бен беше почти в безсъзнание.
— Господи, той наистина е зле!
Отец Паскал закуцука към него и хвана ръката му.
— Синко, чуваш ли ме? Мадмоазел, помогнете ми да го прехвърлим в колата!
С дружни усилия Робърта, Паскал и старата Мари-Клер успяха да пренесат Бен в стаята за гости на свещеника на втория етаж. Положиха го на леглото и Паскал разкопча окървавената му риза. Той се намръщи при вида на дълбоката дупка в областта на ребрата. Отдавна не беше виждал огнестрелна рана, но прецени, че куршумът беше минал през мускула, излизайки от другата страна.
— Мари-Клер, имам нужда от топла вода, превръзки и нещо за дезинфекция — разпореди се той. — Виж дали е останало от билковия мехлем за почистване на рани.
Старицата кимна и побърза да излезе.
Паскал измери пулса на Бен и поклати глава.
— Много е ускорен, което означава, че кръвта е инфектирана. И друг път съм се натъквал на подобни случаи.
— Ще се оправи ли? — прошепна Робърта. Лицето й беше бяло като вар, пръстите й инстинктивно се свиха в юмруци.
— Ще ни трябва малко от лекарството на Арабел.
— Арабел? Това местната лечителка ли е?
— Не, Арабел е нашата коза. Преди време лекувахме с антибиотик възпаленото й копито. Страхувам се, че медицинските ми познания се простират горе-долу дотам. За щастие Мари-Клер е добре запозната с билколечението. Много пъти е помагала не само на мен, но и на останалите жители на селото. Мисля, че вашият приятел е в добри ръце.
— Много ви благодаря за помощта, отче.
— За мен е дълг, но също и удоволствие да оказвам помощ на нуждаещите се. — Паскал огледа стаичката и с въздишка добави: — От доста време тук не е лежал болен. Доколкото си спомням, изминаха пет-шест години, откакто за последен път оказвах помощ на човек в нужда.
— И този човек се казваше Клаус Райнфелд, нали?
Свещеникът прекъсна работата си и се втренчи в Робърта.
— Той спи — каза Паскал, спускайки се по стълбите. — За известно време ще го оставим да си почива.
Робърта току-що се беше изкъпала и бе облякла дрехите, които й даде Мари-Клер.
— Още веднъж ви благодаря — промълви тя. — Не знам как щяхме да се оправим без помощта ви.
— Няма смисъл да благодариш, Робърта — усмихна се свещеникът. — Ела да хапнем.
Мари-Клер им предложи съвсем скромна вечеря — супа, хляб и по чаша червено вино, собствено производство на свещеника. Вечеряха мълчаливо. Тишината се нарушаваше единствено от песента на щурците и далечен кучешки лай. След парижкия шум и изпълненото с премеждия пътуване Робърта имаше чувството, че тишината на заспалото село буквално гърми в ушите й. От време на време свещеникът хвърляше по някоя цепеница в огъня.
След вечеря Мари-Клер почисти масата, пожела им „лека нощ“ и се прибра в собствената си къщичка, която беше съвсем наблизо — отсреща, през улицата. Паскал запали дълга дървена лула и се настани на стария люлеещ се стол до огнището. После изгаси лампата, така че стаята се осветяваше само от оранжевите пламъци на огъня, и подкани Робърта да седне в креслото срещу него.
— Мисля, че ние с теб трябва да си поговорим — каза той.
— Това е дълга и много странна история, отче — въздъхна Робърта. — Не съм сигурна, че разбирам, но ще направя всичко по силите си, за да ви обясня положението.
После тя му разказа за задачата на Бен, за опасностите, свързани с нейното изпълнение, за всичко, което се беше стоварило върху собствената й глава, за страховете й. Разказът беше несвързан може би защото беше уморена до смърт и цялото тяло я болеше.
— Сега разбирам защо отказахте лекарска помощ — кимна отец Паскал. — Страхувате се да не ви обвинят за тези престъпления. — Погледът му се спря на стенния часовник. — Става късно, дете мое. Изтощена си, имаш нужда от почивка. Ще спиш на канапето, което е много удобно. Вече ти донесох завивки.