Честотата на Шуман [bg]

Римски легиони, тръгнали да си връщат Юдея и унищожаващи всичко по пътя си, включително свещения град Кумран, дома на свитъците. Уилсън се взираше в символите върху пергамента - и изведнъж започна да разбира думите.

Случващото се би трябвало да го уплаши; вместо това му се струваше напълно естествено.

Прочете на глас някои от имената.

-      Товит... - Отиде при друг свитък. - Левит... - И до трети. - Псалтир...

Можеше да чете староеврейските букви без никакво усилие.

-      Току-що назовахте три свитъка - каза изненадано Бартън. - Как го направихте?

Самият Уилсън беше още по-изненадан. Бартън го приближи, гледаше го въпросително.

-      Как го направихте? - повтори той.

Уилсън мълчеше и гледаше объркано.

-      Не знам какво стана.

-      Това не беше случайно познаване. - Витрините нямаха означения и Бартън знаеше, че Уилсън е разпознал правилно всеки свитък.

-      Не съм сигурен - каза Уилсън и разтърка очи. - Трябва да е някакво съвпадение.

-      Според моя опит подобно нещо не съществува - сериозно отвърна Бартън. - Съвпаденията са просто пътепоказатели на съдбата. - И най-неочаквано се усмихна топло.

Уилсън бавно тръгна покрай витрината на Исая и спря при последната част от текста. Искаше да е по-далеч от Бартън. Съсредоточи се върху знаците и преведе без никакво усилие:

-      Защото, както новото небе и новата земя, които Аз ще сътворя, ще бъдат винаги пред лицето Ми, казва Господ, тъй ще пребъде и семето ви и името ви. Тогава от месец на месец...

Четеше го!

Уилсън рязко се завъртя към Бартън.

-      Какво общо имат свитъците от Мъртво море с пътуването във времето? Или просто се опитвате да ме впечатлите с това колко пари имате?

Бартън посочи другия край на помещението.

-      Отговорът е там, в Книга Естир.

В последната редица имаше витрина с много добре запазен свитък - вероятно най-непокътнатият в цялото помещение.

Уилсън го доближи.

-      Мислех си, че Книга Естир липсва в свитъците от Мъртво море. Тя не беше ли единствената от Стария завет, която не е била намерена с другите?

-      Трябва да кажа, че сте пълен с изненади, Уилсън. - Бартън изглеждаше наистина впечатлен. - Абсолютно прав сте. Разпространеното схващане е, че Книга Естир, която е двайсетата в Библията, е била открита в Йерусалим. Това обаче не е така. Нейно копие също е било открито в пещерите край Мъртво море наред с останалите, но това е добре пазена тайна.

-      Че защо е нужно да се пази в тайна?

-      Защото Естир е най-спорният от всички текстове. И в много отношения най-важният.

Уилсън постави длани върху стъклото и заразглежда идеално запазения документ. Четеше с лекота текста - наистина беше Книга Естир, точно както твърдеше Бартън.