Честотата на Шуман [bg]

В конзолите имаше стотици документи от пожълтял пергамент и кожа, притиснати от стъклото. Много от тях бяха със странна форма, имаше и силно повредени. Трошливата им повърхност беше изцяло покрита с черни писмени знаци. Текстът бе на иврит и арамейски.

Гласът на Бартън наруши тишината.

-      Свитъците от Мъртво море. Книгите на Стария завет. Това е причината да сме тук.

Уилсън постави длани върху една от масите.

-      Тези свитъци са били написани преди повече от две хиляди и триста години - каза Бартън. - И се смятат за едни от най-важните документи в историята на света.

Уилсън много добре знаеше какво представляват свитъците и какво е значението им в историята. Много пъти бе чел за тях.

-      Мислех си, че се намират в Йерусалим, в Музея Рокфелер.

-      Правилно - каза Бартън. - Една част се пази също и в Светилището на Книгата. - Това беше сграда в Йерусалим, построена специално за съхраняване на части от Светото писание. - И двете институции разполагат с копия. Това тук са оригиналните документи.

Уилсън впери поглед в един текст на иврит.

-      Как е възможно това?

-      „Ентърпрайз Корпорейшън" е собственик на Музея Рокфелер - отвърна Бартън. - А останалите свитъци са взети назаем от Светилището на Книгата. Ние сме най-щедрите им спонсори. Всъщност това е първата пълна колекция на свитъците извън Близкия изток от откриването на документите през хиляда деветстотин четирийсет и седма в пещерите на Мъртво море.

Уилсън не подозираше, че в момента гледа Книга на Исая. Свитъкът беше дълъг почти осем метра и широк двайсет и пет сантиметра, поставен в една стъклена витрина. Той знаеше, че на иврит се пише от дясно на ляво, така че отиде в десния край, при началото, и внимателно се загледа в текста. Изработката бе невероятна. Уилсън пое дълбоко дъх. Буквално усещаше излъчващата се от свитъците енергия, сякаш бръмчаха в ума му. Трябваше да са оригиналите. Просто трябваше.

-      Били са открити от един пастир бедуин - каза Бартън. - Момче на име Мохамед. То търсило изгубила се коза недалеч от дома си в Иерихон, на северозапад от Мъртво море, в Израел. Районът е известен като Юдейската пустош. Момчето хвърлило камък в една дълбока пещера в отвесните скали. За своя изненада чуло звук от трошене на керамика. Спуснало се долу и открило няколко големи гърнета, съдържащи кожени свитъци, увити в лен. Гърнетата били херметично затворени и съдържанието им се запазило в чудесно състояние в продължение на повече от хиляда и деветстотин години. Сега въпросната пещера се нарича „пещера номер едно от Мъртво море“. Открити са общо единайсет пещери, съдържащи над четирийсет хиляди фрагмента в различна степен на съхранение, или повече от петстотин отделни копия на книгите на Стария завет.

Уилсън си го представяше. Суровата пустиня на Израел, момчето в традиционно бедуинско облекло. Издължените керамични съдове, пълни с древни списъци. Запита се какво ли си е мислил Мохамед, докато се е спускал в тясната цепнатина.