Грозните [bg]

— Тръгнала си към Мъглата, нали?

Толи се задави и изломоти:

— Ами, да. Ти как разбра?

— Хайде пък и ти. Грозна, която се спотайва при цветята със сърф и раница с всичко необходимо за оцеляване на открито.

— А, да.

Толи си припомни упътването: „И търси сред цветята очи на светулка.“ Явно и друг път бяха срещали грозни.

— Помагали сме на мъгляните да отърват кожата, те също са ни помагали — каза Тонк. — Мен ако питаш, те са доста откачени — да предпочетат да останат грозни и да живеят такъв суров живот. Затова пък знаят много повече за дивата природа, отколкото който и да е от градските красиви. Наистина са достойни за възхищение.

— Предполагам, че е така — отговори тя.

Той се намръщи.

— Предполагаш? Но нали отиваш при тях — не си ли сигурна?

Толи си даде сметка, че от тук нататък ще трябва да лъже. Едва ли можеше да признае истината на рейнджърите — че е шпионин, внедрен при бунтарите.

— Естествено, че съм сигурна.

— Е, скоро ще те свалим на земята.

— В Мъглата ли?

Той пак се намръщи.

— Не знаеше ли? Нейното местоположение е пълна тайна. Мъгляните нямат доверие на красивите. Дори на нас, рейнджърите. Ще те заведем до обичайното място, а ти си знаеш от там нататък.

Тя кимна.

— Точно така. Само те изпитвах.

Хеликоптерът се приземи в облак от прах, а белите цветя направиха дълбок поклон в широк кръг около площадката за кацане.

— Благодаря за возенето — каза Толи.

— Късмет — отговори Тонк. — Дано Мъглата ти хареса.

— Аз също се надявам да стане така.

— Но ако промениш решението си, Толи, при нас винаги има място за рейнджър доброволец.

Толи се намръщи.

— Какво е доброволец?

Рейнджърът се усмихна в отговор.

— Това е когато сама избираш работата си.

— А, ясно. — Толи беше чувала, че в някои градове това е позволено. — Може. А вие междувременно продължавайте да се трудите здравата. И като стана дума за това, нали не сте подпалили някой пожар наблизо?

Рейнджърите се разсмяха и Тонк каза:

— Ние обработваме само границите на полетата с плевели, за да не позволим на цветята да се разсеят по-надалече. Това място тук е точно по средата. За него няма никаква надежда.

Толи се огледа. Наоколо не се виждаше и петънце от друг цвят, освен бяло. Слънцето беше залязло преди час, но орхидеите продължаваха да сияят като призрачни пламъчета на лунната светлина. Сега, когато знаеше що за цветя са, тази гледка я накара да потръпне. Как го беше нарекъл той? Биологична пустош.