![Грозните [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/5/3/groznite-bg-download.jpg)
Грозните [bg]
- Автор: Вестерфельд Скотт
- Серия: Грозните #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Пан
- ISBN: 978-954-660-013-4
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Грозните [bg]». Краткое содержание книги:
Мъжът сложи маската върху лицето й. Толи слабо се опита да се съпротивлява, но после чист и прохладен въздух нахлу в дробовете й. С всяка глътка главата й постепенно се проясняваше и тя с благодарност вдишваше свежата струя.
Мъжът свали маската от лицето й.
— Не прекалявай! Има опасност да се хипервентилираш.
Тя се опита да каже нещо, но само се закашля отново.
— Положението се влошава — обади се една от другите фигури. — Дженкс иска да се върнем обратно.
— Дженкс може и да почака.
Толи прочисти гърлото си.
— Сърфът ми.
Мъжът се усмихна красиво и вдигна поглед нагоре.
— Виси над нас. Ей! Я някой да привърже това нещо към вертолета. Как се казваш, дете?
— Толи. — Кашляне.
— Добре, Толи, можеш ли вече да ходиш? Пожарът няма да ни чака.
Тя прочисти гърлото си и пак се закашля.
— Мисля, че мога.
— Добре тогава, хайде. — Мъжът й помогна да се изправи и я побутна към летателната машина. Тя се озова вътре, където шумът беше много по-приглушен, притисната от други трима с маски с очи на насекоми. Вратата се затвори зад нея.
Машината забоботи и Толи усети как се издига над земята.
— Сърфът ми!
— Спокойно, дете. С нас е. — Жената свали маската си. Тя също беше от новите красиви.
Толи се зачуди дали това не бяха хората от загадката. Онези с „очи на светулка“. Дали пък не трябваше да търси точно тях?
— Тя ще се оправи ли? — прогърмя глас в кабината.
— Ще оживее, Дженкс. Направи обичайната обиколка и поработи върху пожара на път за вкъщи.
Толи погледна надолу, докато машината се издигаше. Полетът следваше речното корито и тя видя как пламъците се прехвърлят и на отсрещния бряг, подхранвани от вятъра при движението на летателния апарат. Нищо чудно именно перката на машината да беше раздухала огъня.
Тя огледа лицата на екипажа. Изглеждаха твърде решителни и целенасочени за нови красиви. Затова пък действията им бяха чиста лудост.
— Какво правите, бе, хора? — попита тя.
— Малко пожарче.
— Това и сама го виждам. Но защо?
— За да спасим света, дете. И наистина страшно съжаляваме, че ти се озова на пътя ни.
Наричаха себе си рейнджъри.
Онзи, който я измъкна от реката, се казваше Тонк. Всички говореха с акцент и идваха от град, за който Толи никога не беше чувала.
— Не е далече от тук — каза Тонк. — Но ние, рейнджърите, прекарваме повечето време сред природата. Пожарните хеликоптери са разположени в планините.
— Пожарните какво?!
— Хеликоптери. Това нещо, в което седиш в момента.
Тя огледа търбуха на тътнещата машина и се опита да надвика боботенето й.
— Тук всичко изглежда толкова ръждиво.
— Аха. Древна работа, някои парчета от него са почти на по двеста години. Правим копие на всяка от частите, когато се износи.
— Но защо?
— С него можеш да летиш навсякъде, независимо дали има или няма магнитно поле. Освен това е отличното средство за разпространяване на пожари. Ръждивите със сигурност са знаели как да създадат хаос.
Толи поклати глава.
— А вие разпалвате пожари, защото…
Той се усмихна и повдигна едната й обувка, сочейки смачканото, но незасегнато от огъня цвете върху подметката.
— Заради phragmipedium panther — отговори той.
— Моля?!
— Това цвете е било едно от най-редките растения на земята. Орхидеята бял тигър. Във времената на ръждивите само една нейна луковица е струвала повече от къща.
— Повече от къща ли? Но тук е пълно с тях.
— Значи си ги видяла. — Той повдигна стеблото, загледан в нежния му цвят. — Преди около триста години някакъв ръждив намерил начин да приспособи това растение към дивата природа. Той модифицирал генния му код, за да може по-лесно да се размножава.
— Защо?
— Поради обичайната причина — да ги продаде за луди пари. Само дето се справил прекалено добре със задачата. Виж долу.
Толи надзърна през прозореца. Машината набираше височина и пожарът беше останал далече назад. Под тях сега се простираха безкрайни полета, чиято белота само тук-там беше накърнена от голи петна.
— На мен ми се струва, че е свършил добра работа. Цветята са прекрасни.
— Едно от най-красивите растения на земята. Но е прекалено устойчиво. Превърнало се е в същински плевел. Наричаме го монокултура. То измества всички други видове, задушава дърветата и тревата и нищо не го яде, освен един вид колибри, което се храни с нектара му. Само че колибрите гнезди в дърветата.