Грозните [bg]

Мъгляните се разсмяха в един глас.

После момчето пристъпи към Толи и прекара устройството по цялото й тяло. Толи потръпна, когато то мина близо до медальона. Но той се усмихна.

— Всичко е наред. Чиста си.

Толи въздъхна облекчено. Вярно, че още не беше активирала медальона, затова и устройството не можа да го засече. Другият бръмбар просто беше примамка, поставена от д-р Кейбъл за заблуда на мъгляните. Всъщност истинската заплаха беше самата Толи.

Шай застана до момчето и взе ръката му в своята.

— Толи, това е Давид.

Момчето отново се усмихна. Беше от грозните, но имаше хубава усмивка. В изражението му имаше увереност, каквато Толи не беше срещала преди у грозен. Може би беше няколко години по-голям от нея. Досега не познаваше човек, съзрял по естествен начин след шестнайсетата си година. Тя се запита до каква степен това да си грозен се определяше и от пубертета.

Е, Давид беше далече от представата за красив. Усмивката му беше крива, а челото — прекалено високо. Но грозни или не, беше хубаво да ги види — Шай, Давид и всички останали. С изключение на двата часа, прекарани с рейнджърите, тя сякаш не беше виждала човешко лице от години.

— Е, какво носиш?

— Ъ?

Крой беше един от грозните, дошли да я посрещнат. Той също изглеждаше по-голям от шестнайсетгодишен, но за разлика от Давид това не му отиваше. Явно някои хора се нуждаят от операция повече от други.

Той протегна ръка към раницата й.

— О, благодаря. — Раменете й се бяха разранили от ремъците, които непрекъснато се врязваха в тялото й през последната седмица.

Крой отвори раницата още докато се спускаха по склона и надникна вътре.

— Пречиствател. Джипиес навигатор. — Той измъкна непромокаемата торба и пъхна ръка вътре. — СпагБол! Уха!

Толи изпъшка.

— Можеш да ги вземеш.

Очите му се ококориха.

— Наистина ли?

Шай издърпа раницата от ръцете му.

— Не, не можеш.

— Виж какво, ядях това нещо три пъти дневно през последните… от цяла вечност — каза Толи.

— Сигурно, но в Мъглата много трудно се намира дехидратирана храна — обясни й Шай. — Запази я, за да я продадеш.

— Да я продам ли? — сбърчи вежди Толи. — Какво искаш да кажеш? — В града грозните обикновено продаваха дреболии, които бяха откраднали, но да търгуват с храна?

Шай се разсмя.

— Скоро ще свикнеш с тази мисъл. В Мъглата нещата не се появяват просто от въздуха. Ще ти се наложи да разчиташ на онова, което си донесла със себе си. И не раздавай вещите си на първия, който те помоли за това. — Шай стрелна с очи Крой, който смутено заби поглед в земята.