Грозните [bg]

При изгрев-слънце Толи вече знаеше, че е взела правилното решение.

Докато следваше притока нагоре по склона, полетата около нея се покриха с цветя. Скоро ослепително белите им камбанки станаха по-гъсти от тревата, обагряйки в снежнобяло хълмовете. В сиянието на разпукващата се зора земята сякаш светеше отвътре.

„И търси сред цветята очи на светулка“, напомни си Толи, чудейки се дали не трябва да слезе от сърфа. Може пък по тези места да имаше някакви насекоми, които светят и които трябваше да търси. Ето защо тя се приближи до брега и тръгна пеша.

Цветният килим стигаше чак до самата вода. Толи се наведе, за да разгледа растенията отблизо. Петте дълги листенца нежно се извиваха от ствола към върха и обгръщаха тичинките, които бяха единственото жълто петно. Едното листо беше по-дълго от останалите и стигаше почти до земята. Някакво движение привлече погледа й и Толи зърна малка птичка да кръжи сред цветята, прелитайки от едно на друго, като кацаше на най-дългото листо и пъхаше дългия си клюн в чашката.

„Толкова са красиви!“, каза си Толи. А наоколо беше пълно с тях. Прииска й се да се отпусне върху мекия килим и да заспи.

Но все още не беше видяла нищо, което да прилича на „очи на светулка“. Толи се изправи и огледа хоризонта. Нищо не спря погледа й, освен хълмове, ослепително бели под наметките си от цветя и извиващата се по склона река. Всичко изглеждаше толкова мирно и спокойно, свят, напълно различен от онзи, който се тресеше под летящата машина миналата нощ.

Толи стъпи отново на сърфа и продължи напред, този път по-бавно, търсейки около себе си ключа към загадката на Шай, като при това не забрави да се намаже със слънцезащитен крем щом слънцето се издигна високо над хоризонта.

Реката продължаваше да пълзи нагоре по хълмовете. От мястото си Толи забеляза голи ивици сред цветята, петна суха песъчлива почва. Този неравен пейзаж й изглеждаше странно, сякаш някой беше изстъргал с шкурка части от боята на красива картина.

Тя на няколко пъти слиза от сърфа, за да оглежда цветята отблизо, търсейки насекоми или каквото и да е друго нещо, което да отговаря на думите „очи на светулка“ от бележката. Но с напредването на деня така и не откри нищо.

Към обед притокът вече се беше превърнал в малко поточе. Рано или късно щеше да стигне до самото му начало, планински извор или топяща се снежна пряспа, след което трябваше да продължи пеша. Изморена от дългата нощ, тя реши да си направи лагер.

Най-напред внимателно огледа небето, притеснена дали някоя от летящите машини на ръждивите не е наблизо. Мисълта за едно такова посещение докато спи я изпълваше с ужас. Кой знае какво искаха онези вътре. Какво ли биха й сторили, ако не беше се скрила във водата предишната нощ?