Грозните [bg]

Тя започна да се мята във водата, устремена към проблясващите светлини на повърхността. Мокрите дрехи и товарът й я теглеха към дъното, но тъкмо дробовете й да се пръснат, тя най-накрая разби с глава водната повърхност насред водовъртежа. Пое жадно няколко глътки дим, преди една вълна да я удари през лицето. Задави се и взе да плюе вода, борейки се да остане на повърхността.

Над главата й премина сянка и закри цялото небе. После ръката й докосна нещо — позната грапава повърхност…

Сърфът й се беше върнал за нея! Всеки път се връщаше да я прибере, когато се подхлъзнеше и изпаднеше от него. Противоударните гривни я издигнаха над водата, тя успя да се покатери върху дъската и ръцете й се вкопчиха в неравната повърхност, докато отчаяно си поемаше въздух.

Рязък вой се разнесе от близкия бряг. Толи примигна, за да прочисти очите си от водата и видя, че машината на ръждивите беше кацнала. От нея наизскачаха някакви фигури и разпръснаха бяла пяна по земята наоколо, проправяйки си път през овъглените цветя към водата. Идваха за нея.

Тя трескаво се изправи върху сърфа, готова да отлети.

— Чакай! — извика най-близката фигура.

Толи неуверено се залюля, опитвайки се да запази равновесие върху мократа повърхност на сърфа. Обгорелите й обувки се хлъзгаха, а подгизналата й раница сякаш тежеше цял тон. В мига, в който се наклони, за да излети напред, една ръка в ръкавица сграбчи носа на сърфа. От водата се подаде нечия глава с маска върху лицето. Насреща й се блещеха огромни очи.

Тя стъпи върху ръката, премазвайки пръстите. Ръката се изплъзна и изчезна, но тежестта на тялото й вече беше пренесена много напред и сърфът потопи нос във водата.

Толи отново се прекатури в реката.

Някакви ръце я стиснаха, отдалечавайки я от сърфа. После я издигнаха над водата и я поставиха върху нечие широко рамо. Срещна погледите на маскираните лица: огромни нечовешки очи, които се взираха в нея без да мигнат.

Очи на насекоми.