![Вечната нощ [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/6/5/vechnata-noshch-bg-download.jpg)
Вечната нощ [bg]
- Автор: Торо Гильермо Дель, Хоган Чак
- Серия: Напаст #3
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Студио Арт Лайн
- ISBN: 9789542908456
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Вечната нощ [bg]». Краткое содержание книги:
„Завладяваща и ужасяваща.“ Джеймс Ролинс
„Великолепно бягство от действителността.“ в. Таймс
„Тук дарбата на дел Торо да създава фантастични и мрачни герои сияе. Книга, която вълнува и не можете да оставите.“ Сп. Метро
„Страхотно четиво.“ в. Сън
„Отлично изпипана... увлекателна, забавна.“ Сп. Емпайър
„Огън и жупел - добър фон на развръзката в третия и последен том.“ в. Файнейшъл Таймс
Но една нощ, точно преди Коледа, Нора се събуди от тихо хли пане. Беше на четиринадесет години и напоследък се беше държала особено противно в желанието да получи за предстоящия си рожден ден рокля quinceanera...
Тогава тихо слезе по стълбите и застана на кухненския праг. Майка й седеше сама, до нея имаше недопита чаша мляко, а на масата лежаха разпилени очилата й за четене и сметки.
Нора се парализира от гледката. Като че се бе промъкнала да види как плаче Бог. Тъкмо когато щеше да влезе и да попита какво има, хлипането на майка й стана по-шумно, като рев. Тя сподави звука, като нелепо запуши уста с две ръце, а от очите й рукнаха сълзи. Нора се ужаси. Кръвта й замръзна. Двете никога не говориха за случилото се, но Нора бе белязана от този болезнен образ. Промени се. Може би завинаги. Започна да се грижи по-добре за майка си и за себе си и винаги работеше повече от всички.
С развитието на деменцията, госпожа Мартинес започна да се оплаква. От всичко, през цялото време. Недоволството и гневът, трупани през годините и потискани от доброто възпитание, избиха в порой безсмислени заяждания. И Нора понасяше всичко. Никога нямаше да изостави майка си.
Три часа преди зазоряване, госпожа Мартинес отвори очи. И в един кратък миг умът й се проясни. Случваше се понякога, но все по-рядко. Нора мислеше, че както става при стригоите, така и нейната майка е изместена от нечия чужда воля. Беше доста зловещо, когато тя се сепваше и се пробуждаше от приличната на транс болест и поглеждаше Нора. Истинската Нора.
- Нора? Къде се намираме? - попита госпожа Мартинес.
- Тихо, мамо, добре сме. Поспи още.
- В болница ли сме? Аз болна ли съм? - притеснено настоя майка й.
- Не, мамо. Всичко е наред. Всичко е както трябва.
Госпожа Мартинес стисна здраво ръката й и полегна отново.
Погали голата глава на дъщеря си.
- Какво се случи? Кой ти причини това? - попита потиснато тя.
Нора целуна ръката й.
- Никой, мамо. Пак ще порасне. Ще видиш.
Майка й я погледна проницателно и след доста дълго мълчание попита:
- Ще умрем ли?
А Нора не знаеше какво да отговори. Захлипа. И майка й почна да я успокоява, прегърна я, целуна я леко по главата.
- Не плачи, миличка. Не плачи.
После улови главата й, погледна я право в очите и рече:
- Обърнеш ли поглед назад към живота си, ще видиш, че любовта е отговорът на всичко. Обичам те, Нора. Винаги ще те обичам.
И това ще ни остане.
Заспаха заедно и Нора загуби представа за времето. Събуди се и видя как небето просветлява.
Сега какво? Бяха хванати в капан. Далеч от Фет, далеч от Еф. Без изход. Само с един нож.
Погледна ножа за последен път. Щеше да отиде при Барнс и да го прониже... после може би да обърне острието към себе си.
Изведнъж й се стори, че не е достатъчно остро. Поработи по него до зори.
Пречиствателната станция
Станфордовата пречиствателна станция се намираше под една шестоъгълна сграда от червени тухли на улица Ла Сал между Амстердам и Броудуей. Когато била построена през 1906 година, замисълът бил да отговаря на нуждите на нарастващото население в района поне в продължение на един век. През първите десет години от функционирането на станцията, в нея се преработвали тридесет милиона галона отпадни води дневно. Ала за придошлите, заради двете световни войни, хора това количество се оказало недостатъчно. Пък и съседите често се оплаквали от задух, очни възпаления и от мириса на сяра, който непрестанно бълвал от станцията. През 1947 година работата на станцията била намалена, а пет години по-късно я затворили.
Вътрешността на сградата беше грамадна, даже величествена. В индустриалната архитектура от началото на двадесетия век имаше нещо благородно, което сетне се изгуби. Две стълби от ковано желязо водеха до пасажите горе, а чугунените устройства за филтриране и преработване на отпадните води почти не бяха поразени през годините. Единствените признаци на запустение бяха избледнелите графити и дебелият три стъпки слой пръст, сухи листа, кучешки изпражнения и мъртви гълъби. Преди година Аугустин Елисалде се натъкна на тази сграда и собственоръчно почисти един от резервоарите, за да го ползва за оръжеен склад.
Можеше да се влезе само през един тунел, при това резервоарът имаше масивна желязна ключалка, заключена с тежка верига от неръждаема стомана.
Гюс искаше да покаже запасите си, за да могат да се въоръжат за нападението срещу лагера. Еф поизостана - имаше нужда да бъде сам, след като видя по видеото след две дълги години своя син, застанал редом с Господаря и вампирската си майка. Фет можа да разбере по-дълбоко страданието на Еф, отпечатъка на вампирската зараза върху неговия живот. Съчувстваше му напълно. Въпреки това, докато вървяха към импровизираната оръжейна, той дискретно се оплакваше от Еф, от това, че трудно се съсредоточава. Практични неща, без злост или омраза. Може би само с малко ревност, понеже присъствието на Гудуедър можеше да попречи на отношенията му с Нора.