![Вечната нощ [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/6/5/vechnata-noshch-bg-download.jpg)
Вечната нощ [bg]
- Автор: Торо Гильермо Дель, Хоган Чак
- Серия: Напаст #3
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Студио Арт Лайн
- ISBN: 9789542908456
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Вечната нощ [bg]». Краткое содержание книги:
„Завладяваща и ужасяваща.“ Джеймс Ролинс
„Великолепно бягство от действителността.“ в. Таймс
„Тук дарбата на дел Торо да създава фантастични и мрачни герои сияе. Книга, която вълнува и не можете да оставите.“ Сп. Метро
„Страхотно четиво.“ в. Сън
„Отлично изпипана... увлекателна, забавна.“ Сп. Емпайър
„Огън и жупел - добър фон на развръзката в третия и последен том.“ в. Файнейшъл Таймс
С ядна решимост Еф закрачи към вампира, все едно отива в другия край на стаята, за да затръшне вратата. Фигурата пак не помръдна. С изнесен назад крак за опора, Еф стисна меча с две ръце и замахна като бейзболист. Целеше шията на съществото.
За негова изненада мечът иззвънтя и ръцете му отскочиха назад. Едва не изтърва дръжката. За миг се разхвърчаха искри.
На Еф му трябваше известно време да си даде сметка, че вампирът е парирал удара му с нещо стоманено.
С изтръпнали длани и натъртени стави отново стисна меча, отстъпи назад и пак замахна. Вампирът размаха с една ръка стоманен лост и с лекота отби нападението. Изведнъж изрита Еф в гърдите и той се препъна и се просна на пода.
Зяпна закачулената фигура. Беше съвсем истинска, обаче някак ... различна. Не приличаше на полуумните вампири, с които беше навикнал да се бие. Този излъчваше спокойствие, самоконтрол, които го открояваха от останалата сган.
Еф с труд се изправи на крака. Силата на противника разпали огъня в него. Не знаеше що за вампир е това, пък и не го беше грижа.
- Ела! - кресна той на съществото. То отново не помръдна. Еф насочи меча водоравно, та да може онзи да види острия сребърен връх. Престори се, че ще го прониже, завъртя се бързо и замахна с достатъчно голяма сила да разсече вампира на две - най-майстор- ското му движение. Но вампирът предвиди този ход и парира със стоманения лост. Еф пак нападна - отстъпи леко и подходи от другата страна, насочвайки се към врата на съперника.
Вампирът беше готов. Сграбчи предмишницата на Еф и я стисна като в нажежени белезници. Усука ръката му с такава сила, че Еф трябваше да се огъне назад, за да не се счупят лакътят и рамото му. Изрева от болка. Повече не можеше да държи меча. Той падна с тракане на пода. Със свободната ръка Еф измъкна камата от колана си и замахна към лицето на съществото.
То се изненада, захвърли Еф на пода и отстъпи.
Еф запълзя по-далеч от него. Лакътят му гореше от болка. В близкия край на коридора притичаха още две фигури. Човешки. Фет и Гюс.
Точно навреме. Еф се обърна към вече изправения пред превъзхождащия го противник-вампир с очакването той да изсъска и да побегне.
Ала вампирът се приведе и вдигна от земята меча на Еф. Хвана облечената в кожа дръжка и го развъртя, като че преценяваше теглото и направата му.
Еф никога не беше виждал вампир доброволно да се приближава така до сребро - какво остава да вземе сребърно оръжие в ръка.
Фет беше измъкнал меча си, но Гюс го възпря и подмина Еф, без да му помогне да се изправи. Вампирът подхвърли меча на Гюс, небрежно, с дръжката напред. Гюс го улови умело и приведе острието.
- На много неща ме научи - рече Гюс, - но пропусна частта с тия страхотни влизания.
Отговорът на вампира беше телепатичен и си остана само за Гюс. Побутна назад качулката и разкри съвършено плешивия си безух череп, неестествено гладък, нещо като крадец, нахлузил чорап.
Очите обаче бяха различни. Блестящи, пронизително червени, като на плъх.
Еф се изправи и поразтри лакътя си. Това нещо очевидно беше вампир, обаче Гюс си стоеше близо до него. Стоеше с него.
Фет, все още с ръка върху дръжката на меча, се обади.
- Ето те и тебе.
- Какво, по дяволите, е това? - поинтересува се Еф. Явно пак последен разбираше какво става.
Гюс върна меча на Еф по-рязко, отколкото беше нужно.
- Би трябвало да помниш господин Куинлан - рече той. - Най- големият ловец на служба на Древните. И понастоящем най-стра- хотният мъжага в целия проклет град.
После Гюс се обърна към господин Куинлан.
- Спипаха една наша приятелка и я хвърлиха в лагер за кръв. Искаме си я.
Господин Куинлан спря върху Еф очите си, пълни с познанието на много векове. Плавният му и премерен баритонов глас навлезе в ума на Еф.
- Доктор Гудуедър, както разбирам.
Еф срещна погледа му и кимна едва-едва. Господин Куинлан се обърна към Фет.
- Тук съм с надеждата да постигнем споразумение.
Мемориална библиотека Лоу,
университет „Колумбия"
Господин Куинлан и Фет седяха един срещу друг в кабинет до ротондата - най-големият изцяло гранитен купол в страната - в университетската библиотека.
- Помагаш ни да проникнем в лагера, а ние ти даваме да четеш книгата - рече Фет. - Без повече преговори.
- Ще го направя. Но нали сте наясно, че вампирите и хората от охраната ще бъдат многократно повече от вас?
- Знаем. Ще ни помогнеш ли да влезем? Това е цената.