![Вечната нощ [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/6/5/vechnata-noshch-bg-download.jpg)
Вечната нощ [bg]
- Автор: Торо Гильермо Дель, Хоган Чак
- Серия: Напаст #3
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Студио Арт Лайн
- ISBN: 9789542908456
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Вечната нощ [bg]». Краткое содержание книги:
„Завладяваща и ужасяваща.“ Джеймс Ролинс
„Великолепно бягство от действителността.“ в. Таймс
„Тук дарбата на дел Торо да създава фантастични и мрачни герои сияе. Книга, която вълнува и не можете да оставите.“ Сп. Метро
„Страхотно четиво.“ в. Сън
„Отлично изпипана... увлекателна, забавна.“ Сп. Емпайър
„Огън и жупел - добър фон на развръзката в третия и последен том.“ в. Файнейшъл Таймс
- Ето сега - рече Гюс. - Виждате ли го?
Когато образът отново се стабилизира, върху високия корниз се появи една фигура. Вампирите долу обърнаха глави към нея - масов жест на пълно подчинение.
- Ох, мамицата му - каза Фет. - Това Господаря ли е?
- По-дребен е - обади се Гудуедър. - Или перспективата не е наред?
- Господаря е - заяви Фет. - Погледнете тия тъпанари долу, как веднага извъртяха глави към него. Като слънчогледи.
- Променил се е. Минал е в друго тяло.
- Трябва да е минал - рече Фет с явна гордост в гласа. - Все пак професорът го е ранил. Така трябва да е станало. Знаех си. Така го е ранил, че е бил принуден да приеме нова форма. - Той се поизправи. - Чудя се как ли го е направил.
Гюс гледаше как Гудуедър се съсредоточава върху мътния нов образ на Господаря.
- Това е Боливар - рече той.
- Какво е? - не доразбра Гюс.
- Не какво. Кой. Габриел Боливар.
- Боливар, а? - затършува из паметта си Гюс. - Певецът ли?
- Това е той - отговори Гудуедър.
- Сигурен ли си? - попита Фет, знаейки точно за кого говори Еф. - Толкова е тъмно. Как можеш да определиш?
- По движенията му. Нещо има в него. Казвам ви, той е Господаря.
Фет се вгледа по-отблизо.
- Прав си. Защо пък той? Може би Господаря не е имал време да избира. Може би старецът така здраво го е ударил, че е трябвало незабавно да си смени тялото.
Докато Гудуедър втренчено наблюдаваше екрана, до Господаря се появи още една смътна форма. Гудуедър сякаш замръзна, а после затрепери като болен от треска.
- Това е Кели - каза той.
Заяви го твърдо, без сянка от съмнение.
Фет се поотдръпна, по-трудно му беше да различи образа. Но Гюс също беше убеден, че е тя.
- Иисусе.
Гудуедър се опря с ръка на бюрото. Неговата съпруга вампирка стоеше редом с Господаря.
И тогава изникна трета фигура. По-дребна, по-тънка от другите две. Изглеждаше по-тъмна в обектива за нощно виждане.
- Виждате ли това тука? - попита Гюс. - Имаме си човешко същество, което живее при вампирите. И не само това - живее при Господаря. Искате ли да отгатнете?
Фет се скова. Това беше за Гюс първият признак, че нещо не е наред. После Фет се обърна към Гудуедър.
Еф изтърва ръба на бюрото. Краката му поддадоха и той се свлече и седна на пода. Очите му бяха приковани върху мъждивия образ, стомахът му гореше от киселини. Устната му затрепери и очите му се напълниха със сълзи.
- Синът ми.
Международната космическа станция
Свали я.
Астронавт Талия Чарлз вече дори не обръщаше глава. Когато гласът дойде, тя просто го прие. Вече почти - да, можеше да си признае това - почти го приветстваше. Толкова самотна беше. Едно от най-самотните човешки същества в историята. Поне в мислите си не бе сама.
Беше изолирана на борда на Международната космическа станция. Грамадното съоръжение беше непоправимо увредено и се търкаляше в околоземна орбита. От време на време слънчевите панели припламваха. Ръкотворният спътник се носеше по своята елиптична траектория на двестатина мили над родната планета и приблизително на всеки три часа сменяше деня с нощ.
Вече от две календарни години - осем орбитални дни се равняваха на един календарен - Талия живееше в карантина. Нулевата гравитация и липсата на физически упражнения се бяха отразили зле на отслабващото й тяло. Повечето й мускули се бяха стопили, сухожилията бяха атрофирали. Гърбът, ръцете и краката бяха сгърчени болезнено под причудливи ъгли; повечето от пръстите й приличаха на безполезни куки. Храната й се състоеше главно от изсушен борш, докаран с последния руски транспортен кораб преди катастрофата, и вече беше на привършване. От друга страна, и тялото й се нуждаеше от съвсем малко. Кожата й се белеше и из кабината хвърчаха люспи като семена на глухарче. Косата й беше доста опадала, което също беше добре, понеже само се пречкаше в състояние на безтегловност.
Почти се беше разпаднала - и телесно, и умствено.
Руският командир умря едва три седмици, след като почнаха повредите в МКС. Мощните ядрени експлозии на земята предизвикаха атмосферни смущения и станцията претърпя множество сблъсъци с кръжащите около планетата космически отпадъци. Екипажът намери убежище в спасителната капсула - кораба „Союз“, каквато беше процедурата при отсъствие на комюнике от командния център в Хюстън. Командир Демидов доброволно облече скафандъра и храбро се върна в основния корпус на станцията, за да опита да оправи кислородните резервоари. Успя с единия и го пренасочи към „Союз“, а след това загина от нещо, което изглеждаше като масивен сърдечен удар. Свършеното от него позволи на Талия и на френския инженер да оцелеят много по- дълго време от очакваното, както и да преразпределят една трета от храната и водата.