Вечната нощ [bg]

- Убеден съм в това.

Гюс забави крачка в тъмния тунел и почна да отключва кати­нара.

- Е, с Нора - подхвана той, - вие двамата вече...

- Не... не - изчерви се Фет. - Такова... Не.

Гюс се усмихна в тъмното.

- Тя даже не знае, а?

- Знае. Или поне аз си мисля, че знае. Но не сме направили много по въпроса.

- Ще направите. Ти си голямо момче - отговори Гюс, докато отваряше оръжейната. - Bienvenido a Casa Elizalde! - рече той, протегна ръце и показа най-разнообразни автомати, мечове и всякакви муниции.

Фет го потупа по гърба и кимна одобрително. Съгледа кашон- че ръчни гранати.

- Това пък откъде го изкопа?

- Шшт. Всяко момче има нужда от играчки, човече. Колкото по-големи, толкова по-добре.

- Да ти идва на ум някакво приложение? - поинтересува се Фет.

- Прекалено много даже. Пазя си ги за нещо специално. Що, да нямаш идеи?

- Какво ще кажеш за детониране на ядрена бомба?

Гюс се изсмя остро.

- Всъщност звучи забавно.

- Радвам се, че така мислиш. Понеже не се върнах от Исландия със съвсем празни ръце.

Фет разказа на Гюс за купената със сребро бомба.

   - No mames? Имаш ядрена бомба?

- Но без детонатор. Точно за това исках да ми помогнеш.

- Ти сериозно ли? - попита Гюс. Не беше помръднал, откакто заговориха за това. - Ядрена бомба?

Фет кимна скромно.

- Моите уважения, Фет. Моите уважения. Хайде да издъним острова. Ей така, сега, веднага.

- Каквото и да правим с бомбата... можем да го направим само веднъж. Трябва да сме сигурни.

- Знам кой може да ни намери детонатора, човече. Единстве­ният задник, който още може да гепи нещо мръсно, нещо прес­тъпно по целия източен бряг. Алфонсо Крийм.

- А как ще се свържеш с него? Да идеш в Джърси е като да ми­неш в Източна Германия.

- Имам си начини. Ти само остави тая работа на Густо. Откъде според тебе са гранатите?

Фет се умълча, умисли се. После вдигна поглед към Гюс.

- Би ли се доверил на Куинлан? За книгата?

- Книгата на стареца? Сребърната не знам какво си?

Фет кимна.

- Би ли я споделил с него?

- Де да знам, човече - каза Гюс. - Искам да кажа, защо не. Просто книга.

- Господаря има причина да иска книгата. Сетракян пожертва живота си за нея. Каквото и да е написано вътре, трябва да е вярно. Твоят приятел Куинлан мисли така...

- Ами ти?

- Аз ли? Разполагам с книгата, обаче не мога да свърша много работи с нея сам. Нали знаеш какво казват, „толкова е тъп, че не може да намери молитва в Библията“? Е, и аз не мога да намеря много. Вероятно има някаква тънкост. Би трябвало да сме толко­ва близо.