Вечната нощ [bg]

Фет кимна, загледан в пламъците, които докосваха набучената на шиша риба.

- Разбирам те напълно. На този етап въпросът е за какво пра­вим това? Опитваме да спасим света ли? Светът вече свърши. Ако утре вампирите изчезнат, какво ще правим? Ще строим наново ли? Как? За кого? - Сви рамене и погледна Гудуедър за подкре­па. - Някой ден, може би. Докато небето се изчисти, борбата ще е за оцеляване. Независимо от това кой владее планетата. - Фет поспря и забърса парченцата риба от мустаците си. - Мога да ти изброя много причини. Но главното е, че просто се уморих да губя хора. Ще го направим с теб или без теб.

Гюс махна с ръка.

- Не съм казал, че ще правите нещо без мен. Само исках да раз­бера какво мислите за това. Харесвам докторката. Моите момче­та скоро ще си дойдат. Тогава можем да се въоръжим. - Гюс си взе още малко от горещата риба. - Винаги съм искал да издъня някоя ферма. Трябваше ми само добър повод.

Фет направо се изчерви от благодарност.

- Запази малко от рибата за твоите хора, да ги подсилиш.

- По-добра е от месото на катериците. Хайде да загасим огъня. Имам да ви показвам нещо.

Гюс загъна за своите hombres остатъка от рибата в хартия и загаси огъня с разтопения лед. Поведе Фет и Еф през сградата и пустия кампус отново към мазето на Бюъл хол. В едно малко по­мещение Гюс беше свързал няколка зарядни устройства за бате­рии към един велоергометър. На бюрото лежаха най-разнообраз­ни уреди, прибрани от аудиовизуалния департамент на универси­тета. Включително последните модели дългофокусни дигитални камери, проектор и няколко преносими монитора с висока раз­делителна способност. Все работи, дето вече не се произвеждаха.

- Някои от момчетата заснемат нашите нападения и разузнава­телните ни операции. Добра пропаганда, ако успеем да измъкнем записите оттук някой ден. Значи, разузнаваме по малко. Знаете ли замъка в Сентръл парк?

- Естествено - отговори Фет. - Гнездото на Господаря. Обгра­ден е от цяла вампирска армия.

Гудуедър вече се заинтригува и приближи до седем-инчовия монитор, докато Гюс му сложи батериите и свърза една от каме­рите.

Екранът оживя в мътно зелено и черно.

- Лещи за нощно виждане. Намерихме няколко десетки в ку­тиите на едни гъзарски видеоигри със стрелба. Могат да се сло­жат на телеобектив. Не пасват съвсем и образът е скапан, знам. Обаче гледайте сега.

Фет и Еф се приведоха да видят по-добре малкото екранче. След няколко секунди напрегнато взиране почнаха да забелязват призрачните тъмни фигури.

- Това е замъкът, нали така? - заобяснява Гюс, сочейки с пръст. - Каменната основа. Езерото. Ето я вашата вампирска армия.

- Откъде снимахте това? - попита Фет.

- От покрива на Природонаучния музей. Възможно най-бли­зо. Сложих камерата на тринога като снайпер.

Кадрите с парапета на замъка затрепериха силно, докато ня­кой нагласяваше приближаването на максимум.