Последната одисея [bg]

Грей присви очи и наистина различи дупчици в сферата. Бяха поне двайсет. Всяка беше отбелязана с малък символ. Предположи, че сигурно има още толкова дупчици в долната половина на артефакта.

— Пъхате пръчици в конкретни дупки и нагласяте отправната ширина на астролабията. Ако ги преместите, ще я нагласите за ново място. И това може да се прави отново и отново. — Роу се обърна към тях. — Но без пръчиците тя е неизползваема.

Грей си представи малкия въртящ се кораб.

Бейли добави още по-лоша новина.

— И ние не знаем точния брой пръчици за тази конкретна астролабия, нито къде да ги поставим. Възможните комбинации са почти безкрайни.

Сега Грей разбра защо Бейли го беше извикал тук.

— Иначе казано, астролабията може и да е ключ към картата, но пръчиците са ключът към астролабията. За да активираме картата и да я накараме да посочи правилното място, трябва да поставим правилната комбинация в астролабията.

Бейли сви рамене.

— А без пръчиците и без да знаем къде да ги поставим…

„Няма да се приближим до отговора“.

Мак се ужаси.

— Когато активирахме картата в Гренландия, малкото корабче пътува малко по-навътре в морето. Това би трябвало да означава, че поне някои от пръчиците са били на местата си. Но явно са паднали, когато астролабията падна или може би когато я улових.

— Отишли са си безвъзвратно — каза Грей. — Да се опитаме да ги намерим в онзи ледник ще е все едно да търсим неизвестен брой игли в най-голямата замръзнала купа сено на света.

— Тогава какво можем да направим? — попита Мария.

Роу също впери поглед в него. Явно и той се нуждаеше от помощта му за решаването на този проблем.

Грей поклати глава, мъчейки се да намери някакъв отговор.

— Без въпросните игли не можем да направим нищо.

Роу го потупа по рамото и се обърна.

— И аз се страхувах от същото.

Въпреки това Грей прекара следващите десет минути в оглеждане на устройството от всеки ъгъл. Отказваше да повярва, че положението е безнадеждно. Възможностите се въртяха в главата му. „Ако пръчиците са били по местата си, може би ще можем да определим дупчиците, като ги анализираме внимателно и търсим миниатюрни драскотини. Ако успеем да изработим нови пръчици, може би…“

Силен гръм отекна в подземието.

Последваха го втори и трети.

При последния земята под краката им се разлюля и ги събори на земята. Плочките на пода се напукаха. Едно горящо дърво излетя от камината, след като решетката й падна, изтърколи се до един гоблен и го подпали.

Грей се втурна към вратата и извика:

— Стойте тук!

Изскочи под тухления купол. Сейчан се озова до него, без да обръща внимание на предупреждението му. Вратата на асансьора отсреща още беше отворена. Движение в кабината привлече погледа му. Някаква фигура скочи отгоре и се приземи в клекнало положение.