![Жив или мъртъв [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/2/4/zhiv-ili-mrtv-bg-download.jpg)
Жив или мъртъв [bg]
- Автор: Клэнси Том
- Серия: Джак Райън #13
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 9789547337060
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Жив или мъртъв [bg]». Краткое содержание книги:
Изправен до вратата зад Трикси, Тарик сви вежди. Емира вдигна показалец от облегалката на фотьойла. Тарик кимна и отстъпи една крачка назад.
— От Италия съм — отговори Емира. — Сицилия.
— А, като Кръстника ли?
— Моля?
— От филма, бе. Нали семейство Корлеоне са оттам, от Сицилия.
— Май да.
— Акцентът ти е странен. Тука ли живееш, или си на почивка?
— Почивка.
— Много хубава къща. Сигурно имаш кинти, а?
— Къщата е на мой приятел.
Трикси се усмихна.
— Приятел, а? Ами може би приятелят ти търси компания.
— Ще го питам — отговори сухо Емира.
— Да ти кажа отначало — правя само стандартен секс, ясно ли е? Нищо перверзно.
— Разбира се, Трикси.
— И никакви целувки по устата. Твоят човек каза две хиляди.
— Желаеш ли възнаграждението сега?
Трикси отпи от виното.
— Въз… какво?
— Парите.
— Да, и после можем да започваме.
По сигнал на Емира Тарик пристъпи и подаде на Трикси пачка стодоларови банкноти.
— Не се обиждай — каза тя и преброи банкнотите. — Тука ли искаш да го правиме или?
След един час Емира излезе от спалнята. Зад него Трикси нахлузваше гащичките си и си тананикаше. Тарик стана от масата в хола, за да посрещне шефа си. Емира промълви:
— Твърде много въпроси.
Няколко минути по-късно в гаража Тарик заобиколи задницата на колата и отвори вратата.
— Това беше приятно — каза жената. — Ако твоят човек иска пак да го прави, знаеш къде да ме намериш.
— Ще му кажа.
Трикси се наведе, за да се качи в колата, и в този момент Тарик я ритна зад коляното, при което тя падна.
— Хей, какво…
Това бяха единствените думи, преди Тарик да увие около гърлото й шестдесетсантиметровото си гладко найлоново въже и да притисне с него дихателната й тръба.
Точно по план двата възела на петнадесет сантиметра един от друг веднага притиснаха сънните артерии от двете страни на дихателната й тръба. Трикси започна да подскача, като опитваше да хване въжето, и изви гръб, а Тарик видя очите й — отначало широки и изпъкнали, те затрептяха и бавно се извъртяха нагоре, щом притокът на кръв към мозъка й намаля. След още десет секунди Трикси се отпусна. Напълно неподвижен, Тарик продължи да стиска въжето още три минути, докато животът напускаше тялото на жената. Удушаването съвсем не беше бързата работа, която човек вижда в холивудските филми.
Направи две крачки назад, като я повлече и бавно отпусна тялото й на бетонния под на гаража. Внимателно разви въжето от врата й, след което разгледа кожата под него. Имаше леки охлузвания, но никаква кръв. Въпреки това въжето по-късно щеше да бъде изгорено в стоманена кофа. Потърси, но не откри пулс. Със сигурност жената беше мъртва, но предвид обстоятелствата се налагаше допълнителна предпазна мярка.
Тарик завъртя Трикси по корем, като постави едната си длан под раменете й, а другата — под задника, след което я възседна на кръста. Пъхна лявата си ръка под брадичката й, вдигна главата й нагоре, сложи длан отстрани и натисна с ръце в противоположни посоки. Вратът се прекърши. Тарик размени ръцете си и изви главата в обратната посока, при което се чу ново приглушено пукане. Заради остатъчните нервни импулси в тялото й краката на Трикси потръпнаха веднъж. Мъжът леко пусна главата на пода и се изправи.
Сега трябваше да реши само колко навътре в пустинята да я откара.
18
НА ЛЕТИЩЕТО В ТРИПОЛИ ги посрещнаха така, че да е ясно какво точно е настроението на полковник Муамар Кадафи и неговите генерали, както и подкрепата, на която можеха да се надяват. Лейтенантът от Народната милиция, който ги очакваше до стълбичката от самолета, беше достатъчно учтив, но толкова зелен, колкото е горещо либийското слънце, а по тика на лявото му око Кларк разбра, че мъжът знае достатъчно добре кои са поверените му хора и затова е нервен. Браво на него. Определено Кадафи не изпитваше особено удоволствие от присъствието на бойци от специалните сили на западна страна. Кларк не знаеше дали неудоволствието е породено от гордост или друг по-дълбок политически мотив, но и не искаше да знае. Стига да не им се пречкат и да не направят нещо, заради което да загине някой в посолството, Муамар можеше да се цупи колкото си иска.
Лейтенантът отдаде рязко чест на Кларк и произнесе думата „Масуди“ — Кларк реши, че това е името му. След това либиецът отстъпи встрани и направи жест към един военен камион от около 1950 година с брезентово чергило, който чакаше с включен двигател на петнадесетина метра от тях. Кларк кимна на Стенли, който заяви на екипа да си събере оборудването и да тръгва към камиона.