Жив или мъртъв [bg]

— Не казвам.

— Хайде де — подкани го Джак. — Кажи.

— Кенди.

Отново се разсмяха.

— И то ли беше сгрешено? — запита Джак.

— Да. Слагаше ударението на „и“. Добре де, добре, не блестеше с много мозък. Но пък и не се бяхме заженили. А ти, Джак? Какви ги харесваш? Като Джесика Алба може би? Или Скарлет Йохансон?

— Чарлийз Терон.

— Добър избор — отбеляза Доминик.

От един стол на бара чуха глас:

— Аз бих се хванала с Холи Мадисън[15]. Страхотни цици. Тримата се извърнаха и забелязаха една жена, която им се усмихваше. Тя имаше червеникава коса, зелени очи и широка усмивка.

— Просто си давам мнението — добави тя.

— Госпожата има право — каза Доминик. — Но ако говорим за интелект…

— Интелект? — отвърна жената. — Аз мислех, че говорим за секс. Ако ще включваме и мозък в цялата работа, то тогава избирам… Парис Хилтьн.

Изминаха няколко мига, преди по сериозното лице на жената да заиграе лека усмивка. Джак, Доминик и Брайън избухнаха в смях. Морският пехотинец каза:

— Май сега е времето да питаме дали не искате да седнете при нас.

— С удоволствие.

Жената вдигна наново напълнената си чаша вино и се премести на масата, като седна до Доминик.

— Името ми е Уенди — каза тя и добави: — С ударение на „е“. Съжалявам, но нямаше как да не ви чуя. Е, сега знаем, че Джак харесва Чарлийз, а Брайън си пада по неграмотни стриптийзьорки…

— Ох, заболя ме — обади се Брайън.

— А ти?

— Истински отговор ли искаш?

— Разбира се.

— Ами не знам как ще прозвучи.

— Опитай.

— Предпочитам червенокосите.

— Е, много си добър — въздъхна Джак.

Уенди задържа погледа си върху лицето на Доминик.

— Според мен не лъже.

— Точно така — потвърди Брайън. — В стаята му още има афиш на Люсил Бол[16].

Всички се разсмяха.

— Глупости, брат ми. Ти имаш ли си приятел? — запита Доминик.

— Имах. Приятелка. Писа ми по телефона, че не може да дойде на срещата тук.

Четиримата вечеряха, пиха още вино и разговаряха почти до единадесет часа, когато Джак обяви, че си тръгва. После и Брайън, който беше забелязал същото, както братовчед си, се извини и си тръгна и не след дълго Доминик и Уенди останаха сами. Поговориха още малко и тя каза:

— Е…

Доминик долови поканата и я прие.

— Искаш ли да се махаме?

Уенди се усмихна.

— Аз живея на две преки.